Енергия за тоя дет духа

Повишаването на производителността на труда като изход от бедността е комплексен процес, с много фактори, различни обстоятелства и необходими политически решения. Както казах в ”Защо сме бедни”, един от основните признаци на недостига на ресурси за развитието ни като нация е хроничното надвишаване на вноса спрямо износа. Това всъщност означава, че продуктите на нашия труд като нация не са конкурентно-способни и ние повече харчим, отколкото произвеждаме. Структурата обаче на външно-търговския ни дефицит може да ни каже много неща, затова какво по-точно трябва и какво може да се промени.

Първата голяма дупка това е баланса между вноса и износа на енергийни суровини. Според Националния статистически институт тук дупката е в размер на 5.8 млрд. лева, което представлява всъщност около една трета от общия ни външно-търговски дефицит. Какви са причините?

Българската икономика продължава да бъде ужасяващо енергийно-неефективна. За единица произведен БВП ние харчим 35% повече енергия от средното за ЕС. Най-лесното е да се каже, че ние изоставаме с внедряването на енерго-спествящи технологии. Да, но самото внедряване трябва да се предхожда от анализ и управленчески решения. Те пък обаче се невъзможни, ако тези които взимат решенията имат изкривена представа за реалността. Основната причина за това е държавният монопол върху цените в енергетиката. Криво разбраната социална политика  води до това, че крайните потребители нямат стимули да внедряват нови енергийно спестяващи технологии. Каквито и да сa движенията на основните енергоносители на световния пазар, държавата обира луфтовете и се грижи потребителите да имат изкуствения комфорт на едни от най-ниските цени за енергия в Европа. Тази измамна сигурност обаче ни се връща под формата на изтичащ навън произведен продукт, тоест до задълбочаваща се национална бедност. Какво да се прави?

Най-лошата политика ще е държавата да стимулира намаляването на енергоемкостта на икономиката със субсидии и програми за подпомагане на инвестициите в енерго-спестяващи технологии. Това ще е преместване от единия джоб в другия. Най-доброто, което може да се направи е приватизирането на националните енергийни монополи и освобождаването на цените в енергетиката от държавен надзор. Това е единственият начин предприятията да започнат да инвестират в намаляване и оптимизиране на своите енергийни разходи.

Другото, което може да се направи е засилването на утилизацията на собствените ни енергийни източници, тост да намалим вноса на енергоресурси. Това означава кардинална смяна в структурата на енергетиката ни – увеличаване на дела електроенергия, произвеждана от собствените ни находища на въглища и възстановяване на добива на уран с цел компенсиране на вноса на гориво за атомната централа. Това означава и преосмисляне на ролята на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общата ни енергийна политика. Трябва да се спре поощряването на ниско-ефективни технологии като вятърните и слънчеви централи и да се заложи на най-големия ни реален ресурс във ВЕИ – оползотворяването на биомасата, с която разполагаме.

Всички тези мерки обаче изискват много сериозно политическо мъжество. Който се осмели да ги направи ще се сблъска със сериозно обществено неодобрение в краткосрочен план. Ще има и бурна реакция от екологичните организации, а най-значимия конфликт ще бъде с политиката на ЕС, който открито толерира интересите на големите енергийни корпорации по повод налагането на нови, но ниско-ефективни енергийни технологии.  Никак не съм сигурен, че дори иначе смелия на приказки сегашен министър-председател ще посмее да влезе в такава борба. Но залогът е все пак голям. Става дума за стопяването на 1/3 от причините за бедността на всички българи. Онези 5.8 милиарда, които изтичат всяка година от собствените ни джобове под формата на внос на енергийни източници. Политиците ни трябва да решат – дали да жертват собствения си рейтинг в името на бъдещето благополучие на нацията  или да се скрият зад обтекаемите фрази и измамния социален комфорт.

Блогът на Йордан Янков - http://www.gs-research.org/wordpress/