Продавач на надежда

Публикуването на стенограмите от заседанията на МС ме лиши и от последната илюзия, че зад портите на властта, отвътд PR-a, все пак се водят смислени дебати и се търсят управленски решения. Уви, изненада липсва - Бойко Борисов мисли все повече за публичния образ на нарцистичната си особа и все по-малко за каквото и да било друго.
Речта, която дръпнал на колегите си е в "най-добрите" традиции на латионамериканския популизъм, подправена с типично Бойковски практиески съвети за флирт с общественото мнение. Един балкански Хуан Перон с пожарникарски пагони! Ех Мадона, защо си замина преди да го възпееш...


"Искам да знаете, че нашето правителство от встъпването му в длъжност, и специално министърът на труда и социалната политика да го има предвид, е увеличило пенсиите от 1 юли 2009 г. с 9%. Когато по медиите се коментира, и то с такива думи "замразяване", "намаляване", то е лъжа. Откакто аз съм премиер, а вие - министри, господа, с 9% допълнително сме увеличили в условията на криза и очаквана още по-голяма криза, което струва на бюджета 48 милиона лева на месец. Наясно ли сте с това?
Какви са тези отвратителни сигнали към обществото? Или ние ще слушаме бръщолевенето на Станишев."

"Второ, хубаво е, че господин Дянков много прагматично, много по европейски, много честно и непопулистки поставя реалностите на масата, и то за срок от четири години. Само че, господин Дянков, за съжаление, нашето общество е свикнало да бъде лъгано, да му се казва това, което иска да чуе, и след това да се разочарова."

"Затова аз считам, че не е правилно ние да излъчим послания към най-бедните и най-социално слаби хора, че това са реалностите и вие сте обречени, това ще ви е заплатата и пенсията и нямате дори шанс да се надявате. Защото ние самите не мислим така. И ние самите не искаме да избутаме четири години, а народът каквото ще да прави. Затова е важно, включително и това, което каза госпожа Фандъкова, предполагам, че и всички министри в тази посока ще искат редакции. Все пак трябва да има и малко оптимизъм и нашите цели да бъдат такива. Защото то е, как да кажа, като в медицината - надеждата по някой път и лекува. И никой лекар не отива и казва: "Виж какво, малко ще креташ и после си отиваш". Ние не можем да излъчим този сигнал, защото нашите амбиции са точно обратното."

"Ние трябва да бъдем, както ти си честен, но ще останеш неразбран. Защото, повтарям, нашето общество още не е дорасло да чуе истината и да му предпишем рецептата, за съжаление. Но това си ни е народът. Той затова и нас ни е избрал."

"Искам всеки от вас за миг да се поставя на тези, които са от другата страна. Ще направим това и това. Ще изцеждаме, ще свиваме, ако трябва, дори и това, което вчера говорихме - кой носи най-голяма отговорност в държавата? - Премиерът. Колко му е заплатата? - Толкова. Всичко надолу. Откъде накъде чиновник ще взима по пет, по шест, по десет хиляди лева?! Каква му е повече отговорността от мен? Ако иска. Криза е. След като казваме на най-бедния: ще взимаш толкова още шест месеца, защото няма, ние трябва да отговорим реципрочно и на това. Спестяваме толкова пари от това, че имаме по двама заместник областни управители - вкарваш ги тук. По 50 стотинки, по един лев, по два лева - хората трябва да знаят откъде от спестеното е отишло при тези най-слабите. Това трябва да бъде философията на твоите разсъждения."

"Така че предлагам, приема се на вносител с всичките тези редакции и промени, които са в този дух, че трябва да има оптимизъм, трябва да има желание за живот, перспектива да го наречем."
 

 

Блогът на Николай Павлов - http://www.stancianegra.com/