ИСТОРИЯ С НУЖНИЦИ

Някои хора не се притесняват от факта, че Държавният глава на Република България, човекът който я представя и олицетворява пред света, е агент на бившата Държавна сигурност.

Човек с такова минало несъмнено има и други лоши качества. Да, той е и бракониер. Ходил е на лов в защитена местност и е застрелял вписан в Червената книга животински вид.

При всичките си недостатъци, президентът Желев е къде по-достойна фигура. Той беше само марксист и когато веднъж се разкри, че е ловил риба  при маловодие, се извини и сам отиде, та плати глоба. Представяте ли си президентът Първанов да занесе рогата на убития от него овен в музея и да помоли узбекската прокуратура да го разследва?

Някои хора не се притесняват и от това.

При такъв президент какъв ли би бил министър-председателя? Ами ето какъв: когато му поднасяха националната подписка с искане за оставка на правителството, той посрещна приносителите с думите: „Здравейте, циркаджии!”. С което смяташе, че казва: „Какво означава мнението на някакви си има-няма един милион граждани пред самочувствието на един министър-председател?” Но в действителност каза нещо съвсем друго. Той каза: „Аз може да съм нищожество, ама и вие сте само едни смешници!” За негова беда, тези думи доказват единствено първата част от твърдението му. Така всички разбраха какъв комплексар е премиерът. Впрочем, те си го знаеха и преди.

Чудно ли е тогава, че вътрешният му министър си урежда срещи с гангстери на тяхна територия? А като се разчуе, по два месеца не ще да си подаде оставката. Следвайки примера му, висши полицейски служители снасят информация по телефона на „оперативно интересни лица”. Полицията регистрира само едно от всеки пет престъпления.  Нито едно поръчково убийство не е разкрито. Пътните полицаи вземат подкупи. Така разтлението в главата се разпростира до всички равнища.

Подобна е картината и в другите министерства. Стигна се дотам, че от Брюксел спряха финансирането по някои европейски програми, защото парите просто се крадат.

Ако опишем това състояние на тази най-бедна в ЕС страна с думите „същински кенеф” няма да сме далеч от истината.

Някои хора не се притесняват от това. Плуват си из кенефа като... да не казваме като какво, и това не ги изнервя. Единствената им грижа е само другите да не го разберат.

Трябва да отбележим, че това не е малък проблем. Нужниците се познават отдалеч, от една страна – по визуалните си белези, от друга – и по миризмата. Тя може да стигне чак до Прага. Чехите са хора с чувство за хумор, а освен това и с богат балкански опит – цели поколения чехи са летували у нас. Имат добър спомен от балканските нужници.

Затова не е чудно, че в инсталацията на чешкия художник Давид Черни, изложена в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел и изобразяваща страните в Европа, България е показана като композиция от нужници под името „турска тоалетна”.     Можем да храним известни резерви към името. Използуваните в инсталацията елементи са толкова турски, колкото и всякакви други. В същност, те са познати на човечеството от векове. У нас са известни под името „клекало” или още „френски тип клозет”, като прилагателното „френски” присъства тук също случайно.

Не обичам концептуалното изкуство. То е израз на безпомощността на съвременните художници, родена от непоносимата лекота на битието – ако използуваме израза на един от сънародниците на Черни. Те не могат да правят изкуство, и затова правят инсталации. Но, ако трябва да приложим присъщите на изкуството средства за художествен анализ към тази инсталация,  ще открием, че нейния похват е чисто реалистичен. Нещо като критическият реализъм на Чехов.

И понеже на местните обитатели на нужника този метод е добре познат, изучавали са го в училище като малки, те се разпознават във въпросната инсталация и се разпищяват. Колкото повече се разпознават, толкова по-силно пищят. Казано на научен език, силата на реакцията им е право пропорционална на степента на самоидентификация с обекта.

По същият начин преди години някои хора се разпищяха, когато се разбра, че на банкнотата от сто лева ще бъде изобразен бай Ганю. „Не искаме да ни слагате там!"– писнаха те. „Цял свят ще ни гледа!” Изглежда, имаше доста влиятелни хора сред тях, та банката се вслуша.

Сега подобни хора искат инсталацията да бъде свалена, оплакват се официално в Брюксел и викат чешкия посланик в София за обяснения.  Някакви млади социалисти му подаряват ватерклозет, за да подчертаят, че те вече ходят по нужда седнали, а не клекнали. Един вид, битието им е променило и съзнанието, както би се съгласил и Маркс. То, ако зависеше от тях, нямаше да му подаряват клозет, ами щяха да го удавят в него  („замочить в сортире”, както се заканва Путин), ама времената са други. 

Ех, господа млади социалисти, клекалото не е някъде наоколо, то си е вътре в нас. Искам да кажа, във вас. И като пищите се разконспирирате. Както вътрешният министър Румен Петков, в опита си да се оневини, разконспирира тайния сътрудник на службите Алексей Петров. На такива хора едно време им викаха „самосвали”. Защото няма нужда да ги сваляш. Свалят се сами.

При това чешкият художник само ви е подбъзикнал. Клекалата в неговата инсталация са едни чистички, белички, да ти е драго да ги пипнеш. Могат да ти поднесат в тях закуска и няма да я откажеш. Това не е грубата действителност. Дали от недостатъчно познаване на обекта или от политическа коректност, авторът не я е показал.

Грубата шаячена действителност е друга. Ако искаше да я изобрази, авторът можеше да вземе клекало от някой третокласен вагон на БДЖ. От тези, дето като ги видиш, не смееш да влезеш в нужника, ами пикаеш от вратата.

Не ми се мисли какво щеше да последва тогава. Я вербална нота, я отзоваване на посланик.