България – те(рит)ория на вероятностите

Има нещо символично във факта, че пътищата на българския премиер Борисов и руският Путин се пресякоха на историческия кръстопът в Полша. Защото отношенията на България с Русия са натоварени с толкова история, колкото българската гемия трудно може да понесе, без да потъне. Ще изхвърли ли Борисов поне част от този баласт?

Заявките за такъв оптимистичен сценарии, базирани на предишни изказвания на Бойко Борисов ( но в друго негово качество), не вдъхват особен оптимизъм. Чували сме Борисов да казва, че харесва Путин ( че и за Сталин, харесван от Путин, мнението му май е ласкаво). Виждали сме го като кмет в близки, почти фамилиарни отношения с фамозния московски кмет Лужков. Знаем и изявленията му за руската война срещу Турция в най-традиционния дух, който познаваме и който е единствено приетият в самата Русия, но е оспорван по много показатели от доста българи..

Надеждите за откъсване от миналите зависимости от руската ни метрополия се породиха обаче от няколко реплики на ключови министри в кабинета „Борисов” и от самия му обитател по повод евентуално преосмисляне на огромните руски енергийни проекти в България . Твърде нетипично, официална Москва запази мълчание близо 2 месеца. Но твърде типично Кремъл пусна медийния си ариегард да разузнава обстановката и да подготвя почвата с пропагандни атаки срещу (отново „евентуално”) ревизиране на руското влияние тук в контекста на руската енергийна експанзия.

Мълчанието беше нарушено, когато от руската правителствена информационна служба научихме как Путин е „потупал по рамото” Борисов като боец с черен колан ( побратим). След това ласкателство му е предложил срещата в Гданск.

Такава е накратко предисторията в частта й, която е публична. А какво произлиза от нея като развитие – да оставим окултните занимания на „гадачите”, както казваше бившият работодател на Бойко Борисов.

Случайно, или не, единствената ( вероятна!) индикация за намеренията на българския премиер дойде на 1 септември, часове преди самата двустранната среща на полска земя. В телевизионно интервю министърът на културата Вежди Рашидов заяви, че Бойко Борисов може да се окаже новият български Стефан Стамболов.

Моля? Интересно!

Стамболов, освен всичко друго, остава в историята като българският политик от европейски ранг, дръзнал да се опълчи на руския диктат до степен, че прекъсва дипломатическите отношения с Русия заради намесата й в българските работи.

Хубаво е Рашидов да е прав в историческата си аналогия. Отстояването на българските интереси, обвързани при това с договорни отношения със западните съюзници, не би трябвало да се влияе от историята- дори и от историята на заявени не толкова отдавна позиции от страна на самия Борисов. Според Рашидов премиерът Борисов се развива бързо – още един намек, каквото и да означава той, който чака своето потвърждение.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/