Предишен постинг17:18 - Най-важната задача пред всички нас е да въведем ред в собствения си дом

Николай Младенов

Съжалявам, че толкова време не съм писал в блога. Постепенно ще започна пак. Имаше доста въпроси зададени в предния постинг - и на тях ще отговоря. Благодаря ви.
Ето и моята първа публична "лекция" като Министър на отбраната при откриването на учебната година във Военната академия Г.С.Раковски

Актуалните предизвикателства и основни приоритети пред отбранителната политика на Република България

...

Благодаря ви за възможността да изнеса първата си публична лекция като министър на отбраната именно пред аудиторията на Военна академия „Георги Стойков Раковски”. Академията е не само най-старото висше военно училище в България, но е и един от символите на съвременната българска държава. Тук са овладели военното изкуство някои от най-ярките имена в българската история. Вярвам, че сред днешните й слушатели се намират гражданските и военни лидери, които тепърва ще пишат новата история на България.

Традицията изисква от мен да изложа пред вас вижданията си за приоритетите на отбранителната политика днес. За мен е чест да се обърна към тази изтъкната аудитория, защото едва ли има по-подходящо място за представяне на управленските виждания на новото правителство в областта на отбраната. Същевременно би било проява на неуважение към академичния характер на институцията, в която се намираме днес, ако не бъда по-предизвикателен към същата тази аудитория, която – вярвам – се възпитава в дух на критично мислене.

Затова днес няма да започна с гръмки фрази за отбраната и външната политика; няма да се впускам в анализи на проблемите на световния ред и сигурност. И това няма да бъде от интелектуална немощ или нежелание да дебатирам. Напротив, днес повече от всякога, аз съм убеден, че отбраната е един от основните инструменти за реализирането на българските външнополитически приоритети; че България трябва да бъде част от ядрото на обединена Европа; че ангажиментите, които поемаме в рамките на НАТО произтичат от осъзнатото ни разбиране за рисковете и заплахите пред България; че тепърва ще възникнат нови и непредвидени опасности, за които ще трябва да сме готови...

Днес обаче всички подобни дебати биха изглеждали безсмислени ако не започнем с един друг въпрос, който е много по-близко до нашето ежедневие. Най-важната задача пред всички нас в този момент е да въведем ред в собствения си дом – в Министерството на отбраната и в Българската армия. Това е истинският приоритет и подмяната му с други теми би означавало отвличане на вниманието и ресурсите в погрешна посока. Затова преди да говоря за външните заплахи за сигурността на страната ни и за ролята на въоръжените сили искам да започна от тук - от България.

Изправени сме пред тежка криза. Тя не е само финансова, тя е криза на системите за управление в българското общество. За всички е видимо как планирането и управлението са били заместени от обещанията и популизма; как целеносочено е бил разпиляван скъп финансов и човешки ресурс. Всичко това настъпателно и бързо е довело до ерозия на морала и интегритета в отбранителния сектор. Тази тенденция е недопустима и новото правителство е решено тя да бъде бързо спряна.

Днешната реалност е провокация не само към политическото ръководство, но и към всички професионалисти в отбраната. Затова услията ни ще бъдат съвместни, а действията ни решителни. Успехът ще ни позволи заедно да въведем ред в собствения си дом, така че да отговорим на традиционно високите очаквания на българите към собствената им армия, както и на съюзнииците от НАТО.

Позволете ми да започна с някои основни изводи и оценки за състоянието на МО и за необходимите политически и управленски действия за развитието на отбраната и въоръжените сили.

Трансформацията в българските въоръжени сили започна с решението за членство в НАТО през 1997 г. и най-сериозният продукт на тази политика бе „План 2004”. Неговата основна идея бе да приведе армията в съотвествтие както с новата среда на сигурност, така и с обективните икономически реалности. Процесът на трансформация целеше (1) да модернизира МО; (2) да спаси военния професионализъм и (3) да постави основите на армия, която се изгражда според съвременните нужди и разбирания за отбрана, в синхрон със стандартите на НАТО.

„План 2004”остава крайъгълен камък в процеса на планиране на военната трансформация в Бълагрия. Някъде по пътя към модерната и ефективна армия, обаче поставените цели започват да се манипулират, а принципите на доброто управление биват изоставени:

- Политическото лидерство бива подменено с авторитарно и популистко управлелние, а отбранителната политика се превръща в арена за партийни сблъсъци и финансови интереси;

- Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е компрометиран от самото начало. Липсата на ясно приоритизиране на проектите, липсата на средносрочни бюджетни гаранции за тяхното финансово осигуряване води до натрупването на скъпи и неразумни решения. В резултат, днес дължим стотици милиони, а същевременно не сме в състояние да използваме и половината от това, което сме придобили;

- Прозрачността в управлението бива изместена от пълно затъмнение - разбити са модерните системи за планиране като интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана, системата за определяне на необходимите оперативни способности, системата за кадрово развитие.

Отказът от въвеждане на модерно управление, базирано върху анализ и откритост към обществото, ерозира най-вече доверието между цивилни и военни. Качествата, които всички, посветили живота си на отбраната на България, притежават - дълг, чест, достойнство, смелост, вярност, постоянство, – ежедневно са подложени на натиска на корпуцията и деморализацията в отбранителната политика.

Резултатът е видим за всички - армията все по трудно запазва статута си на морален еталон за нацията, който строителите на съвременна България са ни завещали.

Днес институционалният и морален упадък е най-голямата вътрешна заплаха за националната сигурност на България. Именно затова и правителството ще предприеме бързи и решителни действия за отстраняване на всички фактори и условия, които влияят негативно върху системата - фактори като корупция, разхищение, безпринципен протекционизъм и безотговорност.

Политическият екип на Министерството на отбраната, което ръководя, си поставя три ключови приоритета:

- да въведе управление, базирано на ефективност, честност и откритост,

- отговорност към националната сигурност и бъдещето на армията и

- респект към хората в отбраната.

В действията си моите колеги и аз бихме искали да възстановим обществената справедливост, да върнем чувството на национална гордост от принадлежността към една достойна армия.

На практика това означава:

- Премахване на несвойствените за отбраната икономически, търговски и други функции и поставяне на фокуса върху отбранителните способности и оперативното използване на войските и силите;

- Освобождаване на институцията от съмнителни цивилно-военни отношения и прекъсване донорството на политически партии, корумпирани посредници и доставчици;

- Прекратяване подмяната на професионализъм и морал с угодничество и псевдо-лоялност като критерии за успешно развитие в системата.

Стратегическата ни задача днес е да подчиним всичките си действия на изграждането на съвременни и адекватни отбранителни способности на България. Това означава труден, но нужен процес на планиране на стратегическо ниво, подкрепен със задълбочени анализи и рационални алтернативи.

Тук е уместно да спомена, че държавата ни все още не е изработила своя Стратегия за национална сигурност, която да очертае съвременните предизвикателства и начините за справяне с тях, да позиционира адекватно страната в съвременната стратегическа среда и да осигури нужната концептуална основа за развитието на интегрирания сектор за сигурност. Ето защо правителството е решено една от първите стъпки да бъде изработването на стратегия, като на нея ще се основават Националната военна стратегия и следващите я по йерархията доктринални документи.

Ние смятаме, че едно интегрално планиране на способностите на целия сектор на националната сигурност означава да поставим развитието на въоръжените сили върху нова основа.

През следващите години ще трябва да намерим отговори и на много трудни въпроси. Ето някои от тях:

-- намиране на решение за основен боен самолет, защото иначе от 2012 г. ще останем без възможност да гарантираме въздушния си суверенитет;

- привеждане на флота в напълно функционално състояние; рационализиране на комуникационните проекти в областта на националната сигурност, за да се избегне дублиране на инвестиции и спестяване на разходи;

- модернизация на бойната подоготовка;

- поддържане на устойчива социална политика, която да гарантира на всички вас спокойствие и възможности за избор;

- изграждане на единна система за военно образование, квалификация и специализация, а не постоянни политически заигравания с висшите военни училища.

Решавайки нашите вътрешни предизвикателства, ние можем да бъдем ефективни и в действията си спрямо рисковете на средата около нас - тероризма, организираната престъпност, разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти и държавите в процес на разпад.

Въпросът за защитата на критичната инфраструктура е тясно свързан с гарантирането на непрекъснатостта на доставките на жизненоважни суровини. България може да работи по този проблем в сътрудничеството с ЕС и НАТО, но е важно ние да запазим фокуса си върху него. Тук вече имаме и нов феномен - киберсигурността. Примерът с кибератаките срещу Естония (2007) и Грузия (2008) е достатъчен, за да си дадем сметка, че имаме работа със сравнително нова заплаха, за която трябва да се подготвим.

Въпреки че продължава да нараства значението на асиметричните предизвикателства, все още рискът от традиционни въоръжени конфликти не е преодолян. Дезинтеграционните процеси в региона на Западните Балкани не са приключили, а в определени зони на Черноморския и Каспийския региони разрушителният потенциал на т.нар. замразени конфликти във всеки един момент може да се прояви. Затова България трябва да бъде подготвена и за по-неблагоприятни сценарии на развитие на обстановката.

Географското разположение на България предопределя мястото й като една от главните транзитни зони за осъществяване на незаконен трафик – на хора, на оръжие, на наркотици и др. Това неминуемо съдейства за засилването на позициите на организираната престъпност и за увеличаване на корупционния потенциал. Освен това миграционните потоци създават предпоставки за инфилтриране на терористични клетки. Затова подходът към гарантирането на сигурността на границите следва да бъде интегриран, с акцент върху междуведомствената координация.

Все по-често ни се налага да мислим и за климатичните промени, природните бедствия, промишлените аварии и функциите на армията при такива заплахи.

Осъзнавайки нашите вътрешни предизвикателства, отчитайки рисковете в региона, в който живеем, не може да не погледнем и към глобаните заплахи за мира и сигурността и да ги посрещнем там, където се появяват. В противен случай, те рано или късно ще дойдат и тук. От своя страна, това налага да се изграждат и развиват отбранителни способности, с които да се участва в операции често пъти далеч извън националните граници. Именно там сега се разполага първата линия на защита на националните интереси. В това е смисълът от участието на български военни контингенти от в операции и мисии зад граница. В този смисъл, реализацията на външнополитическите приоритети на България и поетите ангажименти като съюзник в НАТО и член на ЕС изискват непрекъснато развитие и нарастване на способностите на въоръжените сили. Затова отбранителната ни политика е насочена към поддържане, усъвършенстване и осигуряване на условия за ефективно използване на отбранителните способности.

За да разполагаме с необходимите способности, трябва адекватно да планираме тяхното изграждане, което ни връща към началото на разговора днес и предизвикателствата пред нас в момента. Усилията, които полагаме са насочени към изпълнението на набелязаните приоритети в управленската програма на Правителството.

През своя мандат ръководството на Министерството на отбраната е решено да постигне ново качество на системата за отбрана. За целта се предвижда провеждане на преглед на състоянието на отбраната и актуализиране и съгласуване с НАТО на реалистични цели за развитие на въоръжените сили и срокове за тяхното изпълнение в условията на рецесия.

За да постигнем набелязаното, основната задача е първо да възстановим ефективния контрол на Министерството на отбраната върху управлението на ресурсите за отбрана. Занапред изготвянето на плановете и изпълнението на бюджета ще бъдат отделени едно от друго, каквато е практиката в повечето страни от НАТО, в името на ефективното управление на наличните и много често ограничени ресурси за отбрана.

Затова и първите ни стъпки бяха да овладеем бюджета, да осигурим необходимите способности на Българската армия за участие в операции, гарантирането на адекватно заплащане на труда и необходимите социално битови условия на хората, ангажирани в отбраната.

Следващата ни стъпка ще бъде да осигурим възможност интегрираният модел на Министерството на отбраната да заработи реално. За целта обаче се налага да се направят изменения и допълнения в набързо приетия преди изборите Закон за отбраната и въоръжените сили. Нашето виждане е, че реалната интеграция следва да обедини военната и цивилната експертиза при наличието на ясни процедури и правила на работа и вземане на решения под ефективен граждански и парламентарен контрол.

След като засегнах въпроса за промени в правно-нормативната база, ще отбележа, че предстои също разработване и приемане на Закон за резерва, промени в регламентирането на специалните обществени поръчки и др. Всичко това се налага от желанието ни да има повече отчетност в управлението на отбраната и повече възможност за инвестиране в най-скъпия ресурс – човешкия капитал.

Политическите амбиции се формират въз основа на оценката на развитието на средата за сигурност сега и в дългосрочен период. Рисковете и заплахите в бъдеще ще продължат да идват най-вече отвъд националните граници. Затова отбранителната ни политика ще бъде фокусирана върху изграждане на способности за участие предимно в експедиционни операции. Целта ни е постепенно да нараства профилът на българското участие в операции зад граница. Това още повече ще повиши имиджа на България и ще осигури допълнителни аргументи в отстояването на нашите външнополитически цели.

Днес, обаче, пред амбициите на България стоят известни препятствия, които се постепенно ще преодолеем, например все още недостатъчното равнище на оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО. Поради тази причина ключово предизвикателство пред нас е да повишим ефективността на управлението на ресурсите за отбрана в условията на очакван икономически спад.

В заключение ще кажа, че ние трябва да бъдем все по-подготвени да оползотворяваме максимално възможностите, които ни предоставя членството в ЕС и НАТО. Степента на това развитие обаче зависи от националния капацитет да се изграждаме и самоусъвършенстваме. Точно това ще гарантира устойчивото бъдеще на държавата и ефективното отстояване на интересите ни като нация. Ако България иска да бъде активен член на евроатлантическата общност, трябва да си дадем сметка, че тя се базира на споделени ценности и отговорности.

Именно Вие сте хората, които работят в системата за отбрана и допринасят за осъществяването на целите на България като нормална европейска държава.

Разчитам на Вас, на Вашето разбиране, че професионализма, и убедеността в принципите и ценностите са път към успеха, разчитам и на вярата Ви в бъдещето на страната ни и на готовността Ви да служите всеотдайно в името на по-нататъшното изграждане на просперираща България.

Благодаря Ви и на добър час през новата академична година!

Блогът на Николай Младенов - http://nmladenov.blog.bg/