Едвин СугаревБез конкретен резултат е приключила срещата между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега Владимир Путин. Преди провеждането й самият Бойко Борисов разказа как руския премиер е поискал конкретен и мъжки разговор, като при това е посочил, че той има черен пояс по джудо, докато неговият партньор има такъв по карате. Метафоррата с поясите предполагаше откровен мъжки разговор, казване на нещата едно към едно и спортменска битка при решаването на неизбежните противоречия.
Очевидно нищо подобно не се е случило. Срещата е завършила без конкретен резултат - с опипване на почвата и бягане по тъчлинията - поне това става ясно от официалните съобщения на двата правителствени пресцентъра.
Кой е опипвал почвата и кой е бягал по тъчлинията също е достатъчно очевидно. Симптоматично е, че руският премиер е разиграл именно картата, с която играха българския президент и още неосвестилите се от изборната си загуба социалисти в защита на свидните им руски енергийни проекти – заплахата, че ако се назландисваме, Русия може да избере друг вариант, други опции, други трасета – и големият келепир да ни подмине. Също толкова смиптоматично е, че българският премиер не е посмял да изрече очевадната истина: че става дума не за келепир, а за милиардни загуби и енергийно поробване на страната ни, с което България не е съгласна.
"Ако по някакви причини вашето правителство приеме, че някой от проектите не е в интерес на България, аз съм уверен, че няма да има никакви проблеми в нашите отношения. Ще обсъждаме този проект, който решите. Русия ще реши проблема по друг начин, а ние с вас ще намерим други проекти за сътрудничество" – е заявил Путин, цитиран от РИА Новости.
Очевидно Бойко Борисов се е опитвал да спечели време, заявявайки, че на България са й нужни два-три месеца, за да вземе ясно и категорично отношение към руските енергийни проекти. Това бавене на топката очевидно е свързана с идеята му да се насрочи срещата на съвета за българо-руско сътрудничество за ноември в София, за който съвет той вече обяви личното свое участие: като тогава вероятно ще бъдат изразени и съответните резерви и откази на България от тези проекти. Безспорно е и по-авторитетно, и по-безболезнено това да стане с логистичната подкрепа на неговите министри и експерти, отколкото в пряк разговор на четири очи.
Прави впечатление обаче, че българският премиер е изразил доста различно отношението на страната ни към съдбата на различните проекти. Споделил е например някои съмнения относно АЕЦ “Белене” – липсата на финансиране, станало видно и от обявяването на проекта за открит за нови инвеститори от страна на българското правителство, направено точно – и вероятно стратегически премерено – в надвечерието на тази среща. Изразил е притеснения относно екологичната сигурност на нефтопровода “Бургас-Александропулис”, като е посочил и негативното обществено мнение по този проект, заявено достатъчно категорично чрез двата проведени референдума – странно е обаче защо не е обвързал липсата на интерес от българска страна с нищожната годишна печалба, която е предвидена за България в досегашните договорености.
Но за сметка на това е заявил категорично, че “няма проблем” с газопровода “Южен поток” – който е геополитически най-проблематичния – тъй като гарантира енергийната обвързаност на България от Русия – и тъй като българското съгласие застрашава шансовете на Европейския съюз за диверсификация на енергийните доставки – чрез алтернативния проект “Набуко”. В това отношение могат да се предположат две хипотези – или изразената готовност е фиктивна, като Бългалрия просто печели време, а остава лоялна към ЕС и към публично заявените си намерения да подкрепя “Набуко”, или Бойко Борисов просто е клекнал пред Путин, а резервите му по другите проекти са само хвърляне на прах в очите.
И тук вече стигаме до големия парадокс на тази среща. Парадокс, който сам по себе си е символичен в контекста на българо-руските отношения – в цялото им историческо развитие. Той се съдържа в основния аргумент на българския премиер за това защо България не е готова да изрази “по-бързо” отношението си към руските енергийни проекти, както с господарска безцеремонност иска Путин. Този аргумент е следният: "Ние не успяхме да получим информация за характера на договорите и вероятно това е причината за разногласията".
Звучи абсурдно – тъй като става дума за българския премиер и за официално сключени междуправителствени договори. Там би трябвало да фигурират конкретни цифри, клаузи, неустойки и прочее. Най-вероятно обаче е точно така, след като и икономическият министър съвсем наскоро окткровено призна, че никой не може да каже колко ще струва реално АЕЦ “Белене”. И не може, защото договорите са подписани не на базата на конкретни ангажименти от руска страна със съответното им финансово изражение, а на базата на “базисна цена” която може произволно да бъде раздувана – конкретни и съответно огромни са само неустойките, които България трябва да плати, ако анулира този договор. Същият е подписан с престъпно нехайство спрямо бъдещето на страната ни, на принципа дайте да дадем, в името на дружбата от векове за векове.
Резултатът е такъв, каквато е цялата история на българо-руските отношения от Освобождението насам. Условията са такива, каквито ги определи руската страна. Българската страна има правото само да ги спазва. При което черният пояс на Бойко Борисов не върши никаква работа. Нищо, че иначе без проблем би напердашил хилавия питомник на КГБ. Защото да преговаряш на базата на така формулирани договорености и така безотговорно поети ангажименти е все едно да те извадят на тепиха с вързани зад гърба ръце.