ПРОФЕСИЯ АНТИКВАР

Съгласно крилатия цитат на един КаГеБист: «Всеки глупак може да извърши убийство; иска се професионалист, за да превърнеш  убийството в  естествена смърт».

Господин Валтер Кривицки, шефа на отдела на външното разузнаване на ГРУ в тридесетте години на миналия век, е на сталинска служба с резиденция в Хага,  Холандия. Той е по професия антиквар. Свободна професия, знаете. Караш си малкото камионче като амбулантен търговец с каручка, от град на град, купуваш и пренасяш там разни стари неща и трупове (ако се наложи)  за малкото си дюкянче,  и поддържаш мрежа от КаГеБисти по целия континент, все отбор юнаци-разузнавачи, готови да действат по даден знак от Москва в името на крайната победа на комунизма.

Модерна професия  е това да си антиквар! Да вземем Васко Черепа и Митьо Гестапото, двама бележити антиквари. Как интересно се преплитат тук КГБ и Гестапо!  Ако съдим по имената – реквизитни чудовища от склада за филми на ужаса в Холивуд. Ако съдим по мутрите – също. Културтрегери и гешефтари! Не ме разбирайте зле: и двете думи са жалки остатъци от немското влияние през 40-те години на миналия век. На български жаргон  не звучи хубаво да си гешефтар, но на немски си е най-нормална дума – търговец. Ние тук боравим с богати колекции и дори представяме страната в чужбина!

Доколкото паметта ми не ме лъже, и другарят Илия Павлов (така твърдо залегнал в народната памет) беше колекционер на антики, но убийството му съвсем не изглеждаше естествена смърт – явна липса на професионализъм. Но дори и моята памет да ме лъже, в народната памет е останал твърдо и брата на Никола Филчев, гешефтар в положителния и в другия смисъл на думата. Къде ли отлежава сега на сянка?

В един момент от историята богатият опит на КГБ е бил споделен в братска водкаджийска атмосфера с нашите талантливи  момчета от ДС, които също са открили необятните възможности на професията антиквар за... крайната победа на комунизма. Богата е българската земя на древни съкровища и българският антиквар във Виена (как му беше името?) знае много добре това. От България  при него идват какви ли не амбулантни търговци с каручките си и носят какво ли не.

Малко по-назад във времето имаше и един писател Георги Марков (спомняте си, нали?), чийто убиец Франческо Гулини с прякора «Пикадили» беше какъв? Познахте – антиквар в Копенхаген! И него го няма – изчезнал, пуф, яко дим!

Валтер Кривицки обаче предава професията: един ден си вдига каручката и семейството и изчезва на Запад. Не след дълго излизат мемоарите му на професионалист-«антиквар», а  лапни-шараните на Запад не могат да повярват с каква мрежа от антиквари с каручки са били опасани и какво им е готвел Сталин. Заспала Америка обръща малко внимание на неговите разкрития, но не и британската МI5, на която, казват, е дал две имена на съветски агенти – Доналд Маклийн и Ким Филби. Само месеци преди  нахлуването на Германия в Русия той е намерен убит, но никой и досега не може да каже това убийство ли е или самоубийство. Все пак това показва професионализъм, нали?

Засега  все още се чудим дали някой  от българските антиквари ще подхване нишката и също ще разплете чорапа!  Слаба надежда, обаче – търговията върви,  ДС все още плаща добре, а казват и КГБ също. Нито на някой му пука вече дали народа някога ще запее  песни за вехти войводи-антиквари с дюкянчета «на всеки километър». Сега вече няма и Запад, значи няма и къде да избягаш.