СВОБОДАТА НЕ ИСКА МОТИКА

Това писмо се отнася не само за свободата, но и за Мери. Вчера край нас минаха двама -трима непознати човека, които ни в клин, ни в ръкав рекоха, че свободата не иска мотика, а на баир лозе, за да могат там да работят разни монаси, калугери и друга опозиция, останала отвън Народното събрание. Значи, те си работят, а Мери им готви през куп за грош от ден до пладне и те, когато седнат на обяд, ядат през пръсти и колкото поемат. Всички тези хора, които са седнали в лозето, от време на време започват да се пързалят надолу, щото то лозето е на баир. И си мислят наум, че свобода - свобода, но лозето трябва да бъде все пак и мъничко на равно. Щото отдолу под него имало БДЖ - истинска Българска държавна железница, която без да й мига окото минавала, без много да му мисли, когато те се плъзгали по баира надолу и можело да стане както едно време, когато още БДЖ-та не е имало, но е имало поганци, евреи, арменци, побългарени турци, с помътнено съзнание и синила от бича - сиреч, следи от теглото.

По това време Сачмо се бил родил за пръв път по нашите места, т.е. на върха на лозето, но тъй като, погледнато от могилата, надолу към БДЖ-то изглеждало много върло, един старейшина му рекъл "марш" и Сачмо отново се скрил там, дето бил се  пръкнал. После, след като се източили Средновековието, Ренесанса, Романтизма и Пикасо, той отново се родил и свирката на влака заглушила плача му. Влакът си свирел, детето ревяло, щото било се родило ей тъй, от зор заман и гласът му станал дрезгав. Тогава един от отците, дето работели на лозето, извън Народното събрание, казал, че е неправдоподобно бебе с такъв глас и при това черно. Колкото майката да убеждавала опозиционера, че бебето е почерняло, щото било преседяло на слънце, толкова повече онзи кимал глава и, сочейки с пръст, викал:  - Търкулни го надолу, белким БДЖ-то го отърве от белия свят, че къде се е видяло толкова вресливо бебе по никое време, насред пладне и на лозе. Лозето не ще бебе, а баир и свобода. Тъй викал отецът и размахвал юмрук, в който се била събрала цялата сила на дълго сдържаната му опозиция.

БДЖ-то свирило долу в усоето, бебето се деряло, деряло. Гласът му ставал все по-дрезгав и по-дрезгав, та добре, че се намерил един свестен човек, с незнаен произход, който рекъл: - Стига!

- Я па тоя - рекли другите, - хем не си знае произхода, хем и той иска свобода и на баир лозе. Я марш оттук. 

И го натирили, па му хързулнали и черното бебе, което вече било почнало да пораства.

Бебето растяло с чудовищна бързина и докато стигнат до усоето, дето минавало БДЖ-то,  било се източило и задминало човека по ръст, онзи човек с неизяснения произход. 

А всички, които били в лозето, започнали да се упражняват и да маневрират свободно, щото не мотиката ражда новото време, а маневрите. И така те стигнали до една убедителна и твърда маршировка и после като умрели, останалите хора, които не били опозиция, не били и в Народното събрание, нито  в лозето на баира ги произвели в герои-светци.

Ей така се родила песента "Светците маршируват" и хората по цял свят я запели. Така се стигнало до истината, че лозето и баир не иска, а песен. Бойка и гръмка.

Бебето, което вече не било бебе, а голям човек ,си намерило друга родина, в която имало милиои роднини като него по цвят и глас и запели песента, като от дъжд на вятър, едва ли не понякога, допускали и други певци с по-светъл цвят на кожата.

Хей този клип видяха едни чужденци и си рекоха: Евала, машала, ашколсун, гиди, гиди мопасане. С една дума много се зарадваха и решиха да не се пишат чужденци, а свободни граждани на всички лозя и баири. И да идат да живеят там, където дори мотиката не е позната като оръдие на труда.

И точно като мислеха да направят това, някъде в усоето изсвири влак и единия човек рече на другия:

- То всъде било тъй. И тука си имат БДЖ.

И заплакали двамата, а слънцето се спряло и сърдито започнало да пече.