Вързаха ни газената тенекия и сега дрънчим на опашката на Европа

Еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс направи едно от онези изказвания, които на пръв поглед не декларират кой знае какво и не са отправени пряко към България, но всъщност обясняват много от уж необяснимите досегашни ходове на София. И на следващите, може би…

Запитан да коментира ролята на България в руския проект „Южен поток” във връзка със срещата на премиерите Борисов и Путин в Полша, Пиебалгс казал, че българите сами ще решат.

НО СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ТАКИВА ПРОЕКТИ ТРЯБВА ДА СЕ ОБСЪЖДАТ ПРЕДВАРИТЕЛНО В РАМКИТЕ НА ЕС.

Втора година следя тази тема и съм изписал доста статии за политическите аспекти на руския енергиен натиск върху България. Повечето изводи съм си правил от събития и факти, които остават и до днес без откровен коментар от страна на преките участници в тях ( като президента Първанов, например). Но толкова ясно послание, като това на Пиебалгс, изпратено от Брюксел, не съм срещал.

Зад привидно дипломатичния тон на еврокомисаря, който най-вероятно ще бъде преизбран на поста за още един мандат, се крие обяснението за доста от нашите несгоди от началото на 2008 г насам. Тройната коалиция и нейният патрон Първанов, който тогава все още се гордееше с ролята си на неин опекун и не беше започнал да се разграничава от нейния провал, се опитаха да се направят на италианци през януари 2008 г. Само че между Берлускони и неговото приятелство с Путин и Първанов, който изглеждаше като слуга на кремълския властелин, има огромна разлика.

Тя се почувства почти мигновено след като София заигра зад гърба на ЕС срещу стратегията на ЕС да се противопоставя на руската енергийна експанзия. Тихомълком Първанов, който преливаше от щастие на 18 и 19 януари да бъде домакин на руския триумф в София, стана нежелан партньор за Запада. Последваха строги доклади на ЕК за корупцията в България. Резултатът е наследство, с което сега трябва да се боят новите български власти.

Дали споменатият от Пиебалгс „следващ път” не е вече факт? Мислите ли, че сигналите на София за възможно еманципиране от високото напрежение в енергийните отношения с Русия са просто солова акция? Щяха ли икономическите експерти от кабинета „Борисов” да правят своите по същество политически изказвания на тази тема, ако не чувстваха достатъчно силна подкрепа за целта?

Интересен отговор на тези въпроси по заобиколен, но достатъчно показателен, дава анализ на института „Ийст Юропиън Газ Анализис”, цитиран от сайта Медиапул. В него директорът на института Михаил Корчемкин обосновава тезата си, че Русия е изправена пред вероятността да остане „на сухо” като износител на природен газ заради задаващата се все по-вероятно конкуренция на Северна Африка, Централна Азия и особено на втечнения газ от Катар. Във всеки един от тези алтернативни случаи европейците биха платили по-малко, отколкото за доставка на газ от руските газопроводи, свързана със скъпите проекти „Северен поток” и „Южен поток”..

По оценки на Корчемкин инвестицията в добива, втечнавянето , доставката и регазифицирането на катарския газ излиза три пъти по евтино на Европа, сравнено с руската алтернатива за пренос на газ чрез тръби. Освен това Европа търси всякакви други възможности и си е поставила за цел да намали с около една трета сегашните доставки от Русия. Ако това стане, Русия на практика ще бъде изключена като доставчик, твърди авторът.

Ето това е базата за размисъл, която може би обяснява внезапният и крайно нетипичен изблик на „мекота” от страна на Путин, която впечатли самите руснаци с невиждано примирение, говорейки за възможност Москва да се откаже от „един от проектите си в България”.

Междувременно слушах по БНР интервю с Иван Гайтанджиев, бивш журналист и депутат от БСП, в качеството му на сегашен дипломат. Предполагаше се, че разбира от въпросите на арабския свят . Но не знаеше дори, че природният газ е от мъжки род ( на селска България е по-близка „ газта за горене” в тенекии – тя наистина е от женски род). Явно такива като него са градили „стратегията” на Първанов и Станишев, та се налага сега да й берем плодовете.

След като ни вързаха тенекията, сега дрънчим на опашката на Европа и още дълго ще трябва да доказваме, че не сме руски троянски кон.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/