Било, каквото било? Как да бъде, каквото трябва да е?

Пускам БНТ и гледам Явор Симов, говорителя на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков – този път с преки включвания от софийското летище в ролята на репортер на държавната телевизия в централните новини относно централното събитие, трагедията с българските удавници в македонски води.

Нищо лично срещу него. Наистина. Обаче…

Обикновено става обратното: един репортер ( или изобщо журналист) си извоюва престиж, след което прави кариера като чиновник. По правило това е безвъзвратно. Рядко се случва в нормалните страни някой да се завърне в професията ( както направи тук, пак в БНТ, Димитър Цонев, царският говорител), след като е станал част от властта. По презумпция, веднъж прескочил отсреща, после би трябвало да е трудно за журналиста да се завърне като говорител на обществения интерес в ролята на журналист.

У нас, разбира се, прескачането от роля в роля в нашата професия, е обичайно. Широко разпространено е наемничеството, при което журналист сменя рязко тона си според това в коя поредна редакция се е цанил да реди слова.

Клара Маринова беше телевизионен водещ в монополните времена на телевизията. После стана депутат от БСП, говорител на партията ,медиен шеф на (всички нас, „обикновените” журналисти) в парламента и след период на партийна немилост сега отново е водеща на предаване по една столична радиостанция. Дори ( с изумление) я срещнах в редакцията на радио „ Свободна Европа” в края на 90-те години, където, след като изпадна от кадровата банка на БСП, най-сериозно кандидатстваше за работа в толкова презряната от нейната партия американска радиостанция.

Да се върна на БНТ. Малко след преките включвания на бившия говорител на МВР в новата му роля, глас зад кадър ме уведомява от екрана да очаквам в ранни зори в прякото предаване на държавната телевизия участие на…самия Румен Петков. Сигурно е съвпадение без умисъл.

Но се умислих. В готина страна живеем. Тук всичко е възможно. Министър Плевнелиев каза в друга телевизия, RE : TV , че е наследил министерството на благоустройството и развитието …без архив. Експерти от ЕС, които идвали да проучат с какво да помогнат ( за отпускането на стотици милиони евро за строителните проекти на държавата ни ) установили този абсурд при предишната управа, врътнали се и след 10 минути си тръгнали.

Не е чудно,че доста българи направиха същото: установиха безнадежността на ситуацията, врътнаха се и си тръгнаха.

Нямаме памет и май нямаме желание да имаме. „Било, каквото било” е основополагащ принцип на нашето съществуване ( живуркане), поради което е трудно да бъде, каквото трябва да е .

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/