Първанов топи Борисов пред Брюксел и оглави опозицията

Понеже сензационната атака на президента Георги Първанов срещу действащото правителство чрез статия, публикувана днес на сайта на президентската институция, ще бъде интерпретирана различно от различни коментатори, предлагам ви още една гледна точка. Бих я обобщил предварително така: прогнозите ( ми, включително), че климатът около новата власт в София ще се определят от облаците, които се сгъстяват от Североизток, се сбъдват.

Но не бързайте с изводите. Първанов се опитва да изиграе руската карта двойнствено. За целта защитава пламенно руските енергийни проекти в България, но и се обръща изпреварващо към Брюксел ден преди там за първите си официални преговори със съюзниците да пристигне Бойко Борисов. И го оприличава на …себе си. Защото казва на ЕС на практика, че Бойко Борисов се огъва пред руския натиск. Ето какво пише в статията си по този повод Г.Първанов, малко след като директно го обвинява, че е бил неподготвен ( за руския натиск) на преговорите в с Путин в Гданск на 1 септември:

„ От самото начало преговорите по проекта “Южен поток” са били нелеки и със сериозни претенции на „Газпром”. В началото на годината тези проблеми бяха обсъждани, в т.ч. и по време на моята визита в Москва. Тогава отстояхме позициите си и получихме разбиране на политическо ниво.

В последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво:

1. За използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта „Южен поток”. (По този въпрос имаме договореност с руското държавно ръководство от януари 2008 г. за нова тръба, която да използва досегашното трасе, позиция, която е потвърдена през февруари 2009 г.)

2. Неприемливо е новото предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона.

3. Отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение „Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания.

4. Има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток”.

5. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея.

Вместо да твърди, че с „Южен поток” всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции”.

Както виждате, Борисов не е защитил българския интерес пред Путин, твърди Първанов. Ето това е основното послание в удара, който му е подготвил в навечерието на посещението в Брюксел, от което в голяма степен зависи насоката на отношението на ЕК към новото българско управление, което просто няма да може да се пребори с наследството от тройното коалиционно управление без европейска помощ.

И какво прави „национално отговорният Първанов”? Цака Борисов с руската карта – същата, която „прецака” самия Първанов като европейски партньор. Това да ви напомня на тактиката на кукловодите на българския преход, които вадят компромати за нечистото минало ( като тяхното) срещу провинили се (от тяхна гледна точка) субекти?! На принципа: на мен може да ми е зле, ама и на Борисов ще му се стъжни.

Това, последното, е казано от самия Г.Първанов в заключителния акорд на компромата срещу премиера Борисов в неговата статия, по следния начин:

„Изборната кампания свърши, време е да се доказват управленски качества и умения. Гневният изборен патос вече не върши работа.

Има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания.

Лидерът не е длъжен да знае всичко. Но трябва дотолкова да влезе в материята, че да може да взема „информирано и мотивирано решение”.

Има и друг път – незнанието, липсата на воля да се прикриват с измислени скандали. Докога? И на каква цена?”

С фронталното си нападение, което праща по дяволите всички досегашни лицемерни приказки на Г.Първанов за необходимост от национално съгласие в критични моменти и по критични въпроси, президентът ни напусна ролята на хрисим бащица на нацията и заигра на принципа „всички карти на масата”.

Две години преди края на мандата му, това преобръщане означава, че той вече панически си търси мястото след финала на идилията на безоблачните му 2 президентски петилетки. С този тон и този подход, той със сигурност ще обере овациите на „разбитите червени авари”, за които Станишев е слаб лидер.

А и Борисов тепърва ще се бори с проблемите на страната и едва ли популярността му ще продължава да се качва. Предстои му да глътне горчилката на негативите от властта. Докато главнокомандващият може спокойно да се скрие в конституционно защитния си бункер на „Дондуков” и оттам да стреля в гръб по когото си пожелае за радост на недоволните от липсата на внезапно връхлетялото ги благоденствие.

Има обаче вариант, за който самият Първанов подсказва с думата „скандали” ( от които явно се бои и има защо). Ако Борисов реши да приеме тази битка ( нали казват, че иска да става президент), да посегне към разкриване на скандалите, с които се свърза името на Г.Първанов. Тогава Първанов може и да съжали за хвърлената ръкавица.

Например отлагането на полета за връщане на пострадалите българи от Охрид, предизвикано от желанието на Г.Първанов да се яви там като ангел спасител лично и да се снима с ощастливените от неговото височайше внимание жертви на това „спасение”, е достатъчно голям скандал. Борисов вече повдигна завесата, която като смокиново листо прикрива този род изяви на президента. Ами ако пожелае да продължи, включително по отношение на други скандални страници от президентската биография?

И накрая, но не на последно място по значение на този етап, може да се обобщи следното: Първанов се завърна начело на червените, че и на подплашените им приятели от ДПС. България се сдоби с опозиция, която вече може да се похвали с консолидиращ фактор в лицето на държавния глава. И то в момент, когато най-после има някакъв видим ефект от въздаването на справедливост за краденето на доскорошните управници от тройната коалиция.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/