Адвокати на гявола

Ако сте си въобразявали, че Георги Първанов говори от името на Москва, когато защитава като най-важното нещо на света ( неговия свят!) руските енергийни проекти в България, ще трябва да се покаете. Точно обратното било, той говорел НА Москва. Това ни обясниха негови адвокати в ранните дни на деня в различни телевизионни предавания.

Тази, явно съгласувана теза, прозвуча едновременно от устата на Никола Колев, началник на кабинета на президента и от неофициалния началник на пропрезидентската пропаганда, журналистката Велислава Дърева ( която при всеки гаф на свещената й крава неизменно застава в нейна защита и громи наред опонентите с неподражаем партиен плам и сарказъм, често с библейски сюжети и цитати от светото писание).

Както вече писах, руският акцент в президентската статия, публикувана като остра критика към новото правителство на сайта на президентството, е очевидната новина в текста. Българският премиер Борисов, според Първанов, не се е справил с…руския натиск на преговорите с Путин в Гданск. Българският премиер не е подготвен, а пък руснаците се канели да ревизират постигнати вече условия по договорите за енергийните проекти, ни казва не някой коментатор, а самият държавен глава.

Разбира се нито Колев, нито Дърева не можаха да отговорят на елементарното питане защо се налага тази констатация да бъде правена в писмен публичен вид, а не на лична среща между двамата ръководители на държавата. Според Дърева, Борисов не искал да се учи, а пък Първанов не бил детска възпитателка. От своя страна о.р. генерал Колев козирува: президентът си решава как да си говори с премиера и толкоз ( това беше повторено от него всеки път, когато не може да доложи елементарни неща – например: защо Г.Първанов не е уведомил Борисов за намерението си да лети за Охрид – не бил длъжен и това е, с войнишка откровеност рапортува той по устав, в който вероятно пише, че началникът е винаги прав).

За сметка на това двамата адвокати на президента дадоха ясно да се разбере, че едва ли не Борисов не бил важният като адресат на посланието, а Москва. Къде е логиката на Путин да се говори по този публичен, демонстративен начин, вместо да се информира Кремъл за важното опасение на държавния ни глава ( че руснаците са готови да ни преметнат), кажете вие. Ако можете. Защото аз мога да го определя само с една дума: лъжа. Колективно скроена и поднесена лъжа.

Дали все пак Първанов не си го връща на Путин за унижението да му откаже в последния миг участие на енергийния форум ( а форумът бе замислен именно като трибуна за Путин!) в София в края на април, с което го направи за смях пред целия свят? Е, чак пък толкова кураж по отношение на Путин едва ли можем да търсим у Първанов. Но ще намерим с лекота толкова , че и повече отмъстителност спрямо Борисов за репликата му, че предлага „дебилни” решения на новото му правителство. Самият Колев призна косвено за тази отмъстителност с откровението, че тонът и избора на време ( т.е. светкавичното появяване) на президентската статия са повлияни от предизвикателството на Борисов.

Свикнали сме с честите метаморфози в поведението на Г.Първанов през годните. В редките случаи, когато някой се осмелява да го попита за тях, той е казвал, че има право на развитие ( да, всеки има, но във висшите етажи на политиката неговото често „развитие” в обратна посока, си е чисто нагаждачество, не по-различно от прескачането на депутати от партия в партия, от група в група). С правото си да се развива той обяснява, как от водач на протестни демонстрации срещу НАТО се преобрази за няколко години в червения лидер, под чието ръководство БСП прегърна каузата на НАТО.

Ето че сега, когато Русия загази с цените на енергоносителите си, изпадна в тежка икономическа криза с лоши перспективи да шантажира отново Запада ( от Брюксел официално обявиха тази седмица, че страните от съюза могат спокойно да издържат 90 дни без внос на газ от Русия тази зима, защото са се запасили до краен предел), Г.Първанов демонстрира нов пирует в поведението си. Не че е искрен, но е от същия характер, както номерът с НАТО.

Сигурно и до Първанов е стигнал анализът на международните специалисти, според които има реална заплаха при намалялото потребление и при появилите се алтернативи в Северна Африка, Централна Азия и Близкия изток Европа да се откаже от руските услуги по отношение на природния газ. Изцяло. Сто процента. Което пък, макар и засега само като теория, променя радикално възможностите на Путин да притиска някого с доставките си.

Забележителното обаче е в това, че ако тази задна мисъл е в основата на идеята Първанов да се прави вече на защитник на българските интереси, този път от Русия, защо тогава продължава да обосновава необходимостта от българско участие в едни проекти, които изглеждат все по-малко логични? Особено що се отнася до комбинацията между руския „Южен поток” и западния „Набуко” ( дори единият вече изглежда като предостатъчен при очерталата се нова ситуация на пазара и при стратегическата цел на ЕС да свие вноса на газ с една трета, точно колкото е зависимостта й от Русия). И при това Първанов иронизира опонента си като лаик по енергийните въпроси!

На тази дребнава хитрост народът казва „гяволък”. Основната му характеристика е плиткостта на замисъла.Гяволът си въобразява, че може да будалка всекиго без да бъде разкрит „тънкият му замисъл”. Дълбочината на проблема на тази плиткост е обаче в това, че е високо, много високо поставен на върха на държавата и цената за този гяволък плащаме в крайна сметка ние, надхитрените граждани, които много добре разбираме гяволиите, но не можем да им се противопоставим преди изтичането на гяволския мандат.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/