Иво ИнджевАктивността на държавния ни глава се завихри в такава спирала, че неговите маскировъчни ходове( като на бягащ в снега подплашен заек), стават все по-трудни за проследяване ( ако търсим логиката в тях).
Тъкмо написах, че се прави на „гявол”, както се казва за тарикатите у нас, като си мисли, че в позата на защитник на България от руския енергиен натиск може да заблуди някого за истинските си мотиви да напада новото правителство и ето, че негова нова гяволия ни сполетява. Сега пък светкавично свиква Консултативния съвет по националната сигурност само след 5 дни по тема, която очевидно следва по петите премиера Борисов в Брюксел – усвояването на еврофондовете.
Гатанката, която ни задава върховният маг на републиката този път е да избираме между няколко хипотези за изненадващия му ход. Не претендирам за правилната им поредност по значение, но те изглеждат приблизително така:
-Да се види кой командва парада, все пак.
-Да се създаде усещането, че положителните ветрове от Брюксел не са лишени от съучастието на неговите вятърни мелници – че и той има принос в този процес, някак си. Макар преди година се подигра на доклада на ЕК, след който България беше санкционирана, назовавайки го „така наречен” и допринесе лично за раздразнението на Брюксел, ядосан и без това достатъчно от тройната коалиция в София..
-Да даде шанс за помирение след непремерената си ( най-меко казано) реакция срещу правителството, което нападна по безпрецедентен начин, подразнен от предизвикателството на премиера Борисов да нарече „дебилно” едно негово предложение.
-Да постави в неловко положение самия Борисов, който обяви публично, че няма да застане до Първанов, докато не му се извини за обвиненията в некомпетентност и в неспособност да защити българските интереси пред Русия. Ако Борисов сдържи думата си и наистина не се озове на поканата, ще му се припише вината за това. Ако ли пък все пак отиде, ще изглежда, че се е прекършил пред волята на президента. Гяволски ход, няма що!
Работата прилича малко на това как главнокомандващият вика запас генерала от запаса, който си позволи да му се сопне.
Форумът, който Първанов свиква, е практически единственият му инструмент за пряко влияние върху работата на изпълнителната и законодателната власт. Не че му дава възможност да налага мнението си, но все пак се случва на негова територия и това създава в публиката усещане за важността му. Което, изглежда, му е много важно лекарство за нараненото честолюбие.
След като през първата половина на втория си мандат той „пропусна” да свика този най – широк форум на властите ( тогава не му се искаше да дава трибуна на смачканата опозиция) и наруши конституционните си пълномощия, сега изведнъж се разбърза.
Не можете да изберете скоро президент, но в замяна ви се предлага да избирате възможните решения на неговите гатанки, които той не си прави труда да обяснява – нито за нелепата си статия в интернет, с която взриви отношенията с кабинета „Борисов”, нито пък сега, само ден по-късно, се обосновава за поредната изненада.
Най-вероятно ставаме свидетели на типичния случай на верижна реакция от гафове ( само по себе си свикването на Съвета е негово право, но поставено в контекста на препирнята с кабинета изглежда различно). Единият гаф, като изхвърлянето му с посещението в Македония, който предизвика Бойко Борисов, води другия с препирнята с него, след което идва пореден с надежда да замаже предходния.
Така постъпват хората, които изпадат в паника. Понеже паниката е лош съветник, чак е леко комично – дали пък съветник не му е някой Паниковски (съвсем по Илф и Петров, когато техният герой Остап Бендер крещи театрално „бият Паниковски”!).
Ако политиката беше трилър, щях да ви призова да не си лягате – следва продължение в най-скоро време. Но най – добре ще е все пак да се наспим. Ще ни трябват здрави нерви да изтърпим главнокомандващия още цели 2 години. А и Бойко Борисов няма да ни остави да скучаем в този сценарий, в който вече няма място за двама еднакво добри и обичани от целокупния народ главни герои.
Ако сте забелязали, в екшъните спорът между претендентите кой да украси щастливия финал на филма като победител винаги се решава след ръкопашен бой.Да не чуе „гявола”, но Първанов ще постъпи разумно, ако отстъпи навреме !
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/