Девети …

Отново половин България празнува, а другата псува. Странен феномен. Но въпреки това сме свикнали с това. Поне в последните 20 години. Когато да изразяваш мнението си свободно вече не е престъпление. Или поне не чак толкова голямо, че да те пратят в курортен лагер тип Скравена.
Но от толкова свобода на словото и мненията като че ли вече на никой не му прави впечатление какво се говори в публичното пространство. И в това точно е най-големият успех на бившата Компартия, по настояще гордо зовяща себе си Социалистическа. Шумът в ушите не идва само от проблеми с кръвното, а е перманентно състояние на всички видове медии, с много малки изключения. И така на хората им писна да им обясняват какво са преживели и още по-лошо – какво ще им се случи в светлото бъдеще.
Сега пак разгъваме словосъчетания сложни по повод девети. Кой на кого какво причинил. Защо-то май е ясно. По примера на съвременния политически патрон на всички социалисти по света – Владимир Путин, Сергей Станишев призова за почитане паметта на всички хора станали жертва на репресии. Национално помирение иначе казано в памет на насилствено избитите. И партизани, и народни врагове.
Ако признаем това равнопоставяне между жертви и палачи, нищо не ни пречи да отъждествим и демокрацията със социализма или зрелия комунизъм. Мао с Чърчил. Леонардо с Маркс. Белене с Дисниленд. Ядрената бомба с консерва боб.
Естествено, че когато става дума за жертви няма разлика между тях. Човешкият живот не може да бъде оценен. Думата ми е за оценката на причините довели до отнемането на живот. И в името на безценния дар на Твореца към всеки от нас трябва да сме искрени и да назоваваме нещата с точните думи, когато става дума за убийства.
Иначе думите над входа на Народното събрание ще си прашасват, а ние ще се чудим защо пак ни набиват клинците от Европейския съюз и защо никой не ни взема на сериозно.

Блогът на Любомир Стефанов - http://lstefanov.com/