Тъгите на Бойко Борисов

Тях е разкрил “генералът на народа” на среща с българите в Чикаго, както става видно от статия в “Сега”. Разкрил ги не къде да е, а на място свято – в местната православна църква “Св. Иван Рилски”, където се е състояла сглядата му с чикагските българи. И не как да е – а с мъка и страст в гласа, донейде дори разнежено, защото най-сетне накрай света е срещнал българи, които които са способни да го разберат – до най-дълбоките извивки на многострадалната му душевност.

            Нека почнем от най-важната тъга на бат Бойко: калпавият български електорат. Причините били донейде и народопсихологически – поради продажния манталитет на българите, но не само – имали си и съответните исторически аспекти. Най-големия проблем на страната ни бил “лошият човешки материал”, класифициран по следния забележителен за един демократ и член на ЕНП начин:

1. 1 милион цигани.
2. 700-800 хиляди турци.
3. 2,5 милиона пенсионери.

Тъй като пенсионерите се оказват мнозинство между калпавите българи, причината за техната електорална непълноценност е подробно анализирана – по следния начин:

“Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията. Викат си: "Едно време на Хаинбоаз какъв хубав проход направихме. Па имаше един Пешо - ехей какъв хубав беше..." Все едно, че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води и под строй отиват да гласуват за Станишев.”

Тази класификация изчерпва калпавите българи в страната ни – общо към три милиона и нещо. Извън нея обаче има и още едни: “И вие - милион и половина, дето избегахте...” Емигрантите сиреч. Тези, дето слушат това негово изказване.

Във всеки случай тъгата е, че при тая електорална ситуация няма управия. Поради липса на качествен ресурс в страната, генералът отвръща поглед от нея и търси възможности навън – оказва се, че търси да внесе “не само кадри за ГЕРБ, но и прокурори и съдии”. И тук вече неговите слушатели могат да му свършат работа – нищо, че с бягството си са допринесли за калпавината българска: “Затова аз се оглеждам и в чужбина да изкараме такива хора, които да не са окаляни, да не са омаскарени, да не са зависими". Вероятно генералът има опит – нали беше бодигард на един такъв – уж неомаскарен и независим.

            Другата голяма тъга на генерала е всмукващото корупционно блато, в което ГЕРБ бил принуден да нагази поради крадливостта на БСП, благодарение на която срещу тях се изправяли “няколко милиарди откраднати пари”, с които червените купували всичко и всички. “Моите хора също имат цена” – признава с мъка на душата бат Бойко, но все пак с гордост добавя как наскоро един от тези негови хора бил устискал на корупционна оферта в размер на двадесет милиона  евро.

Въобще антикомунистическият патос на Борисов е повече от впечатляващ: стига до заканата, че ако дойде на власт, на комунягите “Топлофикация” ще им се види детска игра. Очевидно под Чикагския църковен купол не се е намерил някой по-сведущ, та да го пита поради каква причина преди двайсет години е напуснал системата на МВР и се е преквалифицирал от пожарникар на частен охранител. Известно е, че отговорът не е от най-благоприличните: в знак на протест срещу деполитизацията на МВР и закриването на първичните партийните организации на БКП по месторабота. Но, разбира се, човек има право да се развива, да се променя с придобиването на нов опит – и затова не би трябвало да корим Бойко Борисов за салтоморталето на неговите политически възгледи.

Последните впрочем са се развили в позитивна насока дотолкова, че генералът използва тази среща, за да съобщи една новина, която е черешката в самото събитие и лелеяната мечта за всички прагматично мислещи българи. А именно – че измежду всички политици в България най-много цени Иван Костов и се готви за съюз с него. И че става дума не само за намерения, ами и за конкретни разговори: "Ако има нещо радостно, то е, че сега с Костов намерихме общ език. Даже това българските медии не го знаят. Направихме няколко срещи. Общият противник е ясен.” Очевидно Гаргамел и всичките разменени между двамата епитети са надрастнати – и рамо до рамо, като едни богатири, те ще пометат червената олигархия и вегитиращия покрай нея и в неин интерес “лош човешки материал”.

С това не се изчерпват сензациите от тази среща. Оказва се например, че реалният основател на ГЕРБ е Румен Петков – защото заради него бат Бойко напуснал МВР и се принудил да стане партиен лидер. Че въпреки че е партиен лидер, той е антипартийно настроен. Че модел за дясната партия ГЕРБ е Демократическата партия на САЩ, която, както е известно, е американската левица в откровено двупартийната система на щатите. И прочее, и прочее. Едно само подобно изказване, в което се определя половината български народ като “кофти човешки материал” в една нормална страна би трябвало да е достатъчно, за да го измете завинаги от политическата сцена. Тук, уви, не е. Тук амнезиата е като вятър в ушите – и отнася думите безвъзвратно; кой каквото е казвал някога, казвал е – валидно остава само глаголенето тук и сега.

Най-вероятно все пак  ще се намери кой да му обясни какви ги е надробил – и той ще впише статията в сега в сметката на неиброимите журналисти, политолози и социолози, които неуморно го маскарят, подкупени с червени пари. Изглежда от в. “Сега” са предположили такава възможност, тъй като изданието вмества към статията и обезсърчаващата бележка: “"Сега" разполага със записи от срещата, предоставени от http://www.eurochicago.com и http://www.bg-atlanta.com.” Така че няма лабаво. Под купола на църквата в Чикаго се възправя бат Бойко в истинския си ръст, нрав и маниер. И не би трябвало да се срамува, би трябвало да напечата това си изказване на предизборна листовка. Току-виж отмъкнал на Волен Сидеров някой и друг процент.