9.09 или СВЪРШЕКЪТ НА СВЕТА

Не съм луд, не съм Пако Рабан и няма да ви плаша с падащи по главите на хората астероиди, или с разни извънземни, чиято физиономия досущ прилича на диня. В случая споменавам нещо съвсем реално, което всички здравомислещи хора считат за истински свършек на света. Имам предвид, разбира се, смъртта на някогашната България, на онзи свят, който след освобождението ни от османлиите няколко поколения българи се стремят да построят. Има дори и една такава велика книга на Симеон Радев – “Строители на съвременна България”. Или както казваше дядо ми Сандо, ако не сте я чели, значи нищо не сте чели и нищо не знаете нито за себе си, нито за България такава, каквато би трябвало да бъде, каквато ни я откраднаха онези, с червените петолъчки по челата.

Този период на нашата история бе изцяло унищожен от болшевишката революция, започнала с деветосептемврийския преврат. Да, признавам, революция е, защото наистина става дума за ефективна смяна на режима. Друг обаче е въпросът дали има нещо градивно и позитивно във всичко това. Защото както и да гледаме фактите, каквито и цифри да вадим и пресмятаме, ще се окаже, че повечето големи българи, повечето истински патриоти, интелектуалци, писатели и творци са живели и творили преди идването на Червената власт.

Тогава, на 9.09.1944 идва свършекът на света за независимата българска държава, преминала изцяло под контрола на съветския ботуш. Старата политическа класа също престава да съществува, заместена от банда съветски лакеи или екзекутирана от Народния съд. Съвсем скоро след това българската икономика също изчезва – национализацията и колективизацията лишават индустриалците, търговците и селяните от право да участват в икономическия живот на страната. Интелектуалците стават роби на общата работническа мисъл, претапят се в концлагерите и губят самоличността си.

“Какво тук значи някаква си личност” се казваше в предсмъртното послание на един от ТЯХ, червените времеядци (Н.Й.Вапцаров демек). Какво значи ли? Ами всичко!

Истинският свършек обаче, чийто фантом витае над историята ни и - искрено се надявам – ще тормози во веки веков прокажената съвест на гореупоменатите болшевишки безбожници, се заключава в едно друго престъпление. Става въпрос за опропастения живот на онези измежду нашите родители, които преминаха през този черен период без свобода, без духовност, без собственост и без мечти. Единствената следа от тяхното клето съществувание сме ние и затова считам за свой дълг да почета на тази дата мъртвороденото им поколение.

И все си мисля, че би било редно ние, живеещите свободни от идеологическото робство на червените, да уважаваме свободата и Човешките права поне с толкова повече, с колкото нашите родители са били лишавани от тях. И тогава може би донякъде ще възстановим правдата и болката от несправедливостта ще бъде излекувана. Амин!
...

Снимката е от личния ми архив : прототип на български социалист

Блогът на Александър Александров - http://sandolino.blogspot.com/