Властта препуска, но пропуска ( удобно) наследената пропаганда

Държавата ни се тресе от по-скоро чувани, отколкото виждани нечувани и невиждани събития: разпити на министър с повдиганото обвинение от прокуратурата , арест на организирана престъпна група от 8 от полицаи за рекет на граждани ( в Бяла Слатина), размразяване на замразени преди година като наказание за всички нас европейски субсидии за България.
Но държавната ни телевизия си живее в нейния си свят, сякаш нищо не се е променило ( откакто едни другари овладяха нейната пропагандна трибуна).
Ето какво можете да прочетете в сайта на БНТ по повод нещо, което някой там е преценил като важно събитие, достойно да бъде съобщено и показано на аудиторията.
„Паметник на Петко Таков открит в Чирпан
Паметник на известния антифашист и държавник от близкото минало Пеко Таков бе открит в родния му град Червен бряг”.
Разбрахте ли? Става дума за паметник на дългогодишния участник ( член на ЦК на БКП, на секретариата на партията и нейния управителен съвет – политбюро) в партийното и държавното ръководство на тоталитарния режим, който другари на Таков свалиха от власт по внушение от Москва на 10 ноември 1989 година.
Става дума също за Пеко . А не за Петко, както се твърди в заглавието. Дори, ако позволите, да припомня старата шега, произведена от чужда медия навремето, която беше изписала името му като Пе Котаков…
Освен това става дума също и за родното му място. Червен бряг или Чирпан? Вие, ако не сте от много червените, които сигурно знаят, разбрахте ли коя е истината? Според БНТ Таков е роден на две места едновременно. Стерео!
Бившият шеф на парламента Георги Пирински , ще ви обясни кое е важното в случая. Има думата несменяемият от времето на Тодор Живков ръководен кадър Пирински, попаднал в кадър по БНТ:

„В словото си на митинга зам.-председателят на Народното събрание Георги Пирински подчерта, че след 20 години остри сблъсъци в нашето общество вече се налага толерантното отношение към приноса на хора като Пеко Таков в изграждането на съвременна България”.

Пирински знае, че паметникът е на Пеко, а не на Петко ( Таков). Като личен познат на покойника може да си държи речи.

Но се пита в задачата- защо и по какви критерии за държавната ни телевизия подобно „събитие” влиза в класацията на ( не особено грамотната ни откъм фактология) държавна телевизия, която има претенцията да е обществена? Може би защото част от обществото ни се умилява от спомените за комунизма? Т.е. „ за всекиго по нещо”?

Това е въпрос с повишена мудност, защо е очевидно, че не вълнува особено управляващите – не им е приоритет( май така им е по-удобно). Събитията препускат. А на място покрай тях тъпчат недосегаемите ни пропагандни институции – държавни и т.н. частни ( но също така преплетени с властовите нагласи), готови да обслужват „държавните интереси” на всяка власт, макар и да се излагат с хуморески, като цитираната по-горе.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/