Престъпна група или общоприета практика?

Една новина, която е и не е новина: вътрешният министър Цветан Цветанов съобщи на пред медиите, че ведомството му е задържало организирана престъпна група, съставена само от полицаи. Осмина дружки по пагон от Бяла Слатина рекетирала пътници и участници в транспортни произшествия: работили ударно, делили си парите, без при това да спазват чинопочитанието – този с най-нисък чин бил тартора и вземал по-голям пай.

За върлуването на бандата униформени се знаело отдавна, но никой не предприемал нищо – те най-спокойно и безсрамно рекетирали хората както за истински, така и за чисто измислени нарушения. След ареста в домовете им открили около 500 акта за нарушения с изтекъл срок, огромно количество патрони, незаконен радар и други полезни за дейността им нещица.

Казаното е новина, при това радостна. Защото това е май единственият случай, при който рекетиращи полицаи са попаднали в ареста. Досега арест на полицаи бе нещо по-рядко от златото – и това се случваше за далеч по-сериозни престъпления: например защото са пребили до смърт арестант или кротко си превозвали килограми наркотици в служебната кола. Тъй че можем да кажем “браво” на Цветантов, като се обърнем злорадо към миналото: това Мики Маус, това Запалката – ехооо! Но...

Има наистина едно “но”, което е повече от сериозно. Новината за това, че полицаи рекетират невинни пътници и нарушители, изобщо не е новина. Ако тези от Бяла Слатина по мерките на вътрешния министър са “организирана престъпна група”, то и цялата му подведомствена структура на КАТ е такава.

Достатъчно е да пропътувате стотина километра по разнебитените български пътища, за да попаднете на някоя такава “организирана престъпна група”. Апашите ви спират, казват ви как и къде според тях сте згазили лука, гледат ви укоризнено и ви задават вездесъщия подтекстов въпрос: “Е, какво ще правим сега?” Отговорът му е известен на всички български водачи на МПС: двайсетачка в шофьорската книжка, която подавате на полицая.

Ще кажете – ама това не е рекет. Нали вие съзнателно, доброволно и мълчаливо се опитвате да подкупите полицая – което между впрочем също е углавно престъпление. Не, рекет е. Защото зад невинното въпросче на крайпътния обирджия се крият две възможности: или ти ще си платиш, или аз такъв акт ще ти лепна, че дълго ще се каеш за криворазбраната си принципност.

Или най-малкото – защото вместо да ви арестува за опит да подкупите служебно лице, полицаят мълчаливо взема книжката ви, отива до колата, прави се, че нещо проверява, мълчаливо изпуска двайсетачката на седалката до себе си и мълчаливо ви връща книжката. Чиста. Без нарушения и без двайсетачка.

Така вие сте спокоен, че можете да си правите нарушения колкото си искате – а ако ви хванат, прости си плащате за гявоолъка. После дълго се чудим защо всяка година по пътищата ни гинат толкова хора, колкото в една средно голяма война. И полицая е спокоен, защото при общоизвестния и общовалиден корупционен договор между пазител и нарушител на закона няма да остане без двайсетачки. Не само е спокоен, но и доволен от работата си. Радостен, че е открил начин да проявява хем строгост, хем благост и великодушие. Гледайки по цял ден гузни и притеснени физиономии, той се чувства се хем властник, хем покровител. А това повдига самочувствието на “органите”. Кара ги да се гордеят със себе си.

Този масов рекет е между впрочем уникален български патент. Дотолкова уникален, че чат-пат по вестниците показват снимки и репортажи за полицаи, отказали да приемат подкуп от провинили се пътници. Това според българските стандарти е новина. А не вездесъщият, ежедневен рекет. Известна е анекдотичната, но реално случила се история за един полицай, който внесъл молба да бъде преместен в КАТ, като се мотивирал по следния начин: “поради тежко материално положение”.

Тъй че радостно е, че са арестували тази “организирана престъпна група” от Бяла Слатина. Има една такава даоистка поговорка: “Пътят от хиляда мили започва с една стъпка”. Добре е министър Цветанов да я запомни. И да знае, че след първата стъпка го чакат хиляда мили път. И хиляди “организирани престъпни групи” като тази от Бяла Слатина.