Планинарските страсти на Златко Баретата

Според радио “Дарик” Златомир Иванов-Баретата се издирва за убийствата на Георги Нацев и Никола Иванов-Бобъра, както и за стрелбата срещу Антон Милтенов-Клюна, Радослав Велков-Темерута и Димитър Вучев-Демби. Разследващите са стигнали до извода, че “Баретата лично е стрелял по Клюна през юни 2002 г. и е замесен в бомбения атентат срещу бодигарда на Демби Георги Нацев през 2005 г. край Костенец. Прокуратурата го свързва и с разстрела на Бобъра с девет куршума в заведението "Амейзинг" в кв. "Гоце Делчев" в София и стрелбата в кв. Симеоново срещу Демби през 2006 г. и последвалия атентат срещу Темерута пред Шесто РПУ”.

Остава обаче открит въпроса какво са правили и направили българското правосъдие, МВР и секретните служби от 2002 г. досега. Ако се вгледаме в съответната равносметка, ще се види, че нищо - освен няколко разговори на кафе, последният от които – в ДАНС. (Наистина, веднъж плъзна медийна мълва за негов арест – след което той лично се появи пред една от националните телевизии, за да докаже, че си е на свобода.) Това едва ли е начинът, по който се въздава справедливост и по който органите за сигурност се отнасят към един убиец и престъпен бос,при това не какъв да е, а един от основните наркобарони в страната ни.

Фактът, че Баретата не е в ареста, а нейде по планинските върхове, е сам по себе си симптоматичен. Най-малкото защото убийците не се призовават с призовка, за да им връчат заповед за арест. Предполага се, че това би им дало възможност да избягат – или да предприемат действия за избягване на наказанието: прикриване на улики или сплашване на евентуални свидетели. Изглежда в България да бъде арестувана фигура от подобен калибър е просто невъзможно, защото към всеки обвинен от такъв ранг от службите изтича предварителна информация. Дни преди повдигането на обвинението Баретата го прогнозира с точността на врачка и се самооплака, виждайки се в ролята на изкупителна жертва, която ще бъде принесена пред ЕС, за да изкупи всички български золуми.

Не може да се отрече, че има известна логика в това предположение. В него например се крие отговора на въпроса защо Баретата не бе арестуван след стрелбата по Клюна през 2002 г. или след смъртта на Георги Нацев през 2005 г., а едва днес попада под ударите на правосъдието; същият въпрос може да се зададе впрочем и към цяла сюрия сродни герои – като се почне от Маджо и се стигне до наклепалия Баретата Демби. Няма резонен отговор на този въпрос – извън презумпцията, че в България въздаването на справедливост е бавна работа.

Дотолкова бавна, че изобщо не върши работа – в което можем да се убедим от статията на Веселин Вучков, доктор по право, в днешния брой на в. “Дневник”. Там се визира случая с Боян Петракиев – Барона, чието дело за побоища, отвличане, принуда и грабеж (след доказателствата за което е и снимка на жертвата, върху чиято кожа с нож са изрязани думите “Поздрав от Барона!”), се точи от 1994 г. до ден днешен – и не само че не е приключило, но дори и не е започнало по същество на първа инстанция. Делото  е отлагано над 40 пъти поради болести и неявявания на всякакъв вид участващи в него, при което съвсем скоро ще изтече давностния му срок – и вместо държавата да осъди Барона за безчинствата му, той би имал възможността да осъди държавата в Страстбург за нарушено право на честен съдебен процес – при това със сто процентови шансове за успех!

Така че не е голяма жалост и фактът, че днес някой се опитва да използва ситуацията, за да притисне Баретата и да изземе част от неговите наркотеритории и влияние в престъпния свят, а държавата пък се възползва от случая, за да покаже на ЕС как “реформираното” ни правосъдие не се колебае да потърси отговорност и от най-опасните фигури на престъпния свят. Докато си ходи по планинските върхове, нароченият гангстер сигурно ще срещне някои авери, на които ще каже какво да правят, кое и как да прикрият, кого да накарат да замълчи.

След което с ведър поглед и невинна усмивка ще цъфне в следствието и ще се радва за някой и друг месец на гостоприемството на следствения арест; междувременно ще се окаже, че страда я от зъбобол (навремето Иван Татарчев тъкмо с този мотив освободи Барона), я от ишиас, я от нещо такова; адвокатите му също ще се окажат болнави, вещите лица няма да се явяват, накрая ще го пуснат под гаранция и от този миг част от свидетелите срещу него ще получат дълбока и трайна амнезия, друга част ще напуснат България, а може би и белия свят. Новината за ареста му обаче ще фигурира в поне няколко доклада за напредъка на България в борбата с организираната престъпност, редом с глобалната ни правосъдна статистика, според която огромен процент от делата в българските съдилища завършват с присъди – особено тези за някой откраднат петел или за някой сплескан по време на  пиянска свада в кръчмата на Долно Нанагорнище нос.