На източения фронт- нещо ново

На източния фронт има нещо ново – лидерът на парламентарно представените националисти Волен Сидеров поиска отстраняване на президента Първанов не за друго, а заради подозренията, че защитава руските енергийни проекти в България ( макар президентът да ги рекламира не по принципни, проруски позиции, а заради евентуален личен интерес, според Сидеров).

Отличителен белег, да не кажа родилно петно, на българския национализъм е любовта му към един друг национализъм, руския. За първи път, по мои наблюдения, лидерът на „Атака” се изказва срещу руските интереси в България. Макар да го прави през призмата на своята вражда с Първанов, това негово изявление пред БНР е интересен нов нюанс в българската политика.

Впечатлението се подсилва от акцента, който Сидеров постави върху правилното решение на премиера Борисов да съгласува руските проекти с ЕС. Казва го не друг, а лидерът на „Атака”, който до неотдавна се изказваше остро срещу проевропейската линия като едва ли не предателска. А на въпроси, свързани с Русия, отговаряше по стандартния калъп ( за дружбата, любовта, освобождението, благодарността), характерен за политическото говорене на политиците, близки до Русия, независимо дали е Руска империя, Съветска такава или авторитарна държава, начело с автократа Путин.

Същевременно край язовира „Копринка” се състоял събор на носталгично настроени по спомената по-горе дружба български и руски другари. Самите организатори от българска страна се определиха като „русофили” – защо наричат инициативата си с българската дума събор, а не със съветската „мероприятие”, за мен си остава загадка…

На мероприятието-събор реч е държал лидерът на БСП Сергей Станишев. И познайте на кой елемент от дружбата е наблегнал? На „Шипка”, на опълченците и генерал Столетов?

Не, на „ Белене”. Ядрената централа, най-важния гвоздей на Путин в програмата му за енергийна експанзия в Европа чрез дървения му кон на Балканите, явно е пътеводната петолъчка за рекламни агенти на руското проникване, като Първанов и Станишев.

Да обобщя: Сидеров се оказва променлива величина с тенденция да се приближава към приемлива за европейска България позиция ( и конкретно към Гражданите за европейска България – ГЕРБ). А тандемът Първанов – Станишев се бетонира в миналото на „вечната дружба”.

Не е идеологията, която определя тези процеси. Гръцките социалисти буквално взривиха балканските измерения на кремълските претенции. Чрез техния лидер Георгиос Папандреу те се обявиха на практика за преразглеждане на проекта Бургас-Александруполис като изгоден единствено за Русия, но не и за Гърция. А колко удобно беше до онзи ден за едни български другари позоваването на Гърция като на европейска държава, която също много иска да си общува с Путин за благото на европейската им родина!

Истинският символ, който обяснява за какво става дума, е приемствеността, която с горещи жестове са показали пред публиката на мероприятието- събор край „Копринка” Станишев младши и Виктор Шарапов, старшият надзирател на вътрешнопартийния преврат , организиран от Москва на 10 ноември 1989 г.

Генералът от КГБ Шарапов, по свидетелства на мнозина участници в събитията през 1989 г. от висшите кръгове на БКП( а и самият той не крие в свои интервюта ролята си на тогавашен съветски посланик в София) , е истинският организатор на свалянето на Тодор Живков, за да се възцари ново поколение просъветски началници начело на България.

Докато Шарапов и Станишев показвали колко се харесват, Борисов и Сидеров говорят за европейската ориентация на България с тон, който поражда надежди за еманципиране от руския комплекс на българския патриотизъм.

Възможно е това да има нещо общо с факта, че Източният фронт се оказва източен откъм възможностите си да бъде алтернатива на Западния ресурс за подкрепа на българските аспирации за европейско бъдеще ( но със захранваща руска енергийна пъпна връв). Първанов и Станишев бяха повярвали, че златният петролен и газов дъжд над Кремъл от лесно спечелени милиарди при възходяща тенденция на цените, ще бъде алтернатива на съюзническите ни задължения.

Познайте защо не отстъпват от тази позиция при явното поражение на техните надежди и се държат като длъжници?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/