Горди ли сме със съда си?

В началото на новия политически сезон публичното пространство изглежда изцяло превзето от икономическите теми - енергийните проекти, антикризисните мерки на правителството, размразяването на еврофондовете. Дебатите са експертни, или поне приличат на такива. Което е естествено - ГЕРБ засега нямат политически опонент нито отляво, нито отдясно, затова и чисто политически дебат липсва. При тази тотална икономизация на публичното пространство новината, че британският правосъден министър Джак Стро е помилвал Майкъл Шийлдс, премина почти незабелязано.

Да припомним: фенът на "Ливърпул" Майкъл Шийлдс беше осъден от българския съд по обвинение в опит за предумишлено убийство на бармана Мартин Георгиев при хулигански побой през юли 2005 г. През 2006 г. Шийлдс по силата на правно споразумение е прехвърлен да доизлежи присъдата си от 10 години в британски затвор. Преди няколко дни, след около 4 години и половина затвор, Шийлдс е помилван - по силата на т.нар. Право на Короната, което се използва много рядко, а

за осъден в чужбина виновник - за пръв път

В българското публично пространство Майкъл Шийлдс беше представен като пиян малоумник, размазващ с камък главата на паднал човек. В повечето английски медии той е по-скоро невинният мъченик, осъден за нещо, което не е направил, в чужда страна с, меко казано, неадекватна правораздавателна система

Семейството на Шийлдс организира мощна кампания в подкрепа на сина си, в която се включиха лейбъристки евродепутати и футболистите на "Ливърпул". В подкрепа на тезата за невинността на Шийлдс се привеждат няколко аргумента: твърдението на свидетели, че по време на побоя Майкъл си е спял в стаята, изключително непрофесионалната очна ставка, проведена от българската полиция - Шийлдс е бил вдигнат от леглото, накаран да облече бяла фланелка (очевидците са твърдели, че именно такава е носел нападателят), после закаран на мястото на престъплението, където свидетелите са имали възможност хубавичко да го разгледат, а след това закопчан за радиатора в районното, та да могат да го видят още веднъж преди разпознаването). И най-силният аргумент: наличието на устни и писмени самопризнания (впоследствие оттеглени) от друг английски запалянко, отседнал с приятелите си в съседна стая на същия хотел като Шийлдс, който непосредствено преди процеса през 2005 г., вече прибрал се в Англия, признава, че е метнал камъка. Самопризнанията не са взети под внимание от българския съд, тъй като призналият не се бил явил лично. Осъждането на Шийлдс е направено единствено на базата на разпознаването му от свидетелите.

Дали е виновен или не Майкъл Шийлдс е трудно да се каже. В създалата се ситуация обаче помилването му е нещо като еднократно въвеждане на предпазна клауза по глава "Правосъдие", осъществено от страна на Джак Стро. Макар че той самият се мъчи да изкара нещата да не изглеждат така. Политик като Стро си дава сметка за следствията от този акт и

дипломатично се опитва да не засегне българския съд

като в изявлението си говори за "нови доказателства", с които съдът не е разполагал и които той ще предостави на българската страна. Той обаче не скри, че пуска Шийлдс на свобода, защото го смята за невинен. Макар от юридическа гледна точка помилването да изглежда рутинен акт, от гледна точка на образите на институциите в обществените нагласи това е непризнаване на присъдата, дадена от българския съд.

Точно така го видяха и реагираха социалистическите ни депутати Ивайло Калфин и Евгени Кирилов. С изпитан рефлекс, напомнящ заклеймяването на Би Би Си, заснела как Иван Славков си иска подкуп, те се обидиха от това недоверие към българската правосъдна система. Още по-антибритански са повечето реакции по интернет форумите. Пак ни се били изплюли в лицето, пак ни били прекарали, пак ни третирали като втора ръка хора... Сигурен съм, че всички обидили се от помилването на Шийлдс едва ли имат високо мнение за безпристрастността на българския съд и професионализма на българската полиция. Разхождащи се на свобода гангстери, наркобосове със символични присъди, пълна безнаказаност за олигарси и политически брокери... Дори присъдата на Шийлдс да е справедлива, българският съд и българското общество не могат да се правят, че проблем няма.

Както българите гледаха на либийския съд, почти така англичаните гледат на българския. И аз не виждам причини да е другояче. Впрочем за разлика от либийците самите българи смятат съда и прокуратурата за отчайващо неефективни и вероятно корумпирани, само дето

когато им го каже някой друг, се обиждат

На помилването на Шийлдс българската правораздавателна система трябва да отговори не със сръдни, а с готовност за търсене на истината и възстановяване на справедливостта. Ако наистина има нови доказателства и основателни съмнения - да се възобнови разследването, да се издири другият заподозрян евентуално чрез Интерпол и т.н. Защото българското общество страда не толкова от икономически недоимък, колкото от ужасяващ дефицит на справедливост. И в случаи като този с Шийлдс патриотарските пози на обидена гордост само прикриват и циментират този дефицит. Може да гледат на нас като на либийци, но поне да не реагираме като либийците