История без Бойко Борисов

Когато валяк ти мине през крака, първото, за което се хващаш, е някакъв писък. Не за разума, както би сторил цивилизованият човек. И не за кобура, както би сторил нецивилизованият.

Писъкът, след драматична квинта, преминава в квичене, а накрая се утаява в рев, от който на акустиците им заглъхват подсъзнателните страхове. Същото не може да се каже за подсъзнателните им желания, които си остават незаглъхнали. Така че по-късно, когато ги събереш около болния крак, за да се оплачеш, акустиците започват да му се качват неприлично и да си чоплят носа в размисъл, докато не ги разгониш като непотребни. Дори и разгонени обаче, те пак налитат да му се качват, защото нали са свободни от страховете си…..

Но докато разбереш, че са наистина напълно безполезни и по-добре да потърсиш лелки от яслите за съчувствие, акустиците вече са написали доклад, в който те съветват от вимето на народа да направиш няколко неща – може супа, пишат, но по-добре да продадеш всички ръчни колички в държавата и на тяхно място да закупиш по-скъпи крачни такива, за да си осигуриш спонсори за повече супа, да изпееш три пъти едновременно една и съща песен, в която се пее за някакви си мустаци и, кой знае защо, накрая да забършеш морно чело в къдриците на Ана. Въпреки че никой не знае коя е въпросната Ана и защо се явява толкова важна фигура в случая.

Докладът бързо придобива публичност и, освен за увиване на сирене, започва да служи за хихикане по стъгдите от страна на подозрителни субекти, малоумници с неясни политически и мирогледни пристрастия. Вероятно и с миризливи крака, щом дори яките на ризите им са видимо мръсни. Но работата става дебела, когато се натъпква до сливиците. И когато схващаш, че краят ти е в твоето начало, макар да нямаш нищо общо с Т.С.Елиът и никога да не си чувал за него. Утехата, че той също не е чувал за теб и никога няма да чуе, е твърде слаба, при положение, че виждаш онзи валяк отново да се задава, а не можеш да помръднеш от мястото си.

Както винаги, най-лошото настъпва бавно и постепенно. Прилича на дебел и космат показалец, който вече започва да ти преглежда простатата-та-та, но за беда през последните три години не е имал време да ползва нокторезачката-та-та. А може пък и никога да не е знаел как се ползва, горкият.

В това отчаяно положение си в състояние да направиш наистина не повече от три неща.

Да се събудиш е добро решение, ако обаче си напълно сигурен, че спиш. Защото ако се окаже, че всъщност не спиш, играта наистина ще загрубее.

Втората възможност е да се оставиш на милостта на Съдбата. Тя също е несигурна, защото ще трябва да игнорираш всички онези философи, които от векове в един глас твърдят, че Съдбата няма милост.

Третата опция се състои в смяна на местожителството – да започнеш веднага да живееш от история без Бойко Борисов в история с Бойко Борисов. Особено ако си президент на държава, в която историите без Бойко Борисов никак, ама никак не са популярни.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com