Уж е развързана, а външната ни политика нещо куца

При цялата си решителност премиерът Бойко Борисов изглежда странно нерешителен по един много конкретен въпрос, който не търпи дълго отлагане. Кой ще бъде българският еврокомисар?

Защо точно това кадрово решение се оказа най-трудното за човека, който не се колебае да наложи мнението си именно по кадровите въпроси по най-категоричен начин?

Има само едно обяснение. От уважение към правилата ще спазя неписания закон да не говоря от името на онези, които не са ме упълномощавали и които също мълчат за своята позиция. Но ще си позволя само едно подсказване: засечката е в Брюксел. Все пак, макар мнението на София да е определящо за българската кандидатура, излъченият от властта български еврокомисар предстои да стане член на европейското правителство, което вече си има преизбран ръководител- Жозе Барозу.

Във връзка с това, тъй като от предишни изявления на г-н Борисов може да се съди, че е имал намерение постът да бъде зает от Румяна Желева, сегашният външен министър, интерес представлява едно изявление на г-жа Желева от вчерашния 15 септември.

Изчаках новината, която тя произведе в ранния телевизионен ефир на най-гледаната телевизия да „втаса”, но изглежда, че маята в нея не е достатъчна, за да „бухне” и да се превърне в нещо, достойно за поднасяне за консумация на обществената трапеза чрез съответната интерпретация в медиите.

Според Румяна Желева България можела да посредничи между ЕС и Русия. Тя спомена и размирния кавказки район като регион, който също можел да се възползва от нашите посреднически услуги. Да ви напомня това на нещо?

Напомня на неадекватните тези на президента Първанов, който многократно е заявявал нещо подобно – нали помните помпозното му изявление, че си бил еднакво близък и с Владимир ( Путин) и с Джордж( Буш), с което практически ревизира приоритетите на българската външна политика, според която България е член на НАТО и би трябвало по документи ( ако ги спазва) поне да е по близка с „Джордж”.

. Никой не ни е молил да „посредничим”. Мераците ни предизвикват само иронични усмивки- вероятно не само в Брюксел, но и в Москва. За Брюксел съм сигурен, а за Москва подозирам по аналогия след униженията, на които подлагаше съзнателно премиера Станишев, от което стана ясно що за „посредник” може да бъде третираният като слуга малък братушка.

Отгоре на всичко България е член на ЕС и няма как да претендира за статут на равна отдалеченост от двата субекта, на който се твърди, че може да посредничи. А й кой казва изобщо, че Москва и Брюксел имат нужда от „медиатор” ( както се изрази г-жа Желева)? Във всеки случай нито ЕС, нито Русия са споменавали да имат такава необходимост, още по-малко са давали повод да се мисли, че точно България трябва им помага да си изглаждат кривиците.

За съжаление тази позиция е втория сигнал, че нещо не е наред във външнополитическите ходове на новата власт. Министър Желева внесе объркване сред наблюдателите веднага след изборите, когато ревизира предизборното обещание на своя партиен лидер за отменяне на направените в последния момент от правителството на Станишев дипломатически назначения. Тя не само „помилва” повечето от нарочените за спиране по пътя им дипломати, но и взе един от „помилваните” за свой заместник. При това се обоснова, че всъщност кадровите решения на кабинета Станишев са полезни за България.

Сега, с повтарянето на вехтите и наистина неприложими претенции за някакво българско посредничество между Москва и ЕС, тя демонстрира приемственост с досегашната политика точно в посоката, която би трябвало да се промени по смисъла, който внушава самото название ГЕРБ-европейското развитие, а не българското тъпчене на място като спънат троянски кон на Русия.