Интересни времена эа китайците...

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

18.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Почти два месеца след идването на власт на новото правителство, динамиката на вътрешните събития в България продължава да бъде висока. Макар да изглежда – а на моменти и действително да е – твърде хаотична, тя все пак съдържа елементи, които маркират желанието на управляващите за дълбочинни промени, голяма част от които в правилна посока.

Какво се случи само през последната седмица? Правителството излезе с очакваната краткосрочна антикризисна програма, която срещна одобрението и на социалните партньори. Сериозно бяха орязани правомощията на Държавната агенция за национална сигурност, която остана с чисто аналитични и контраразузнавателни функции, а полицейските бяха върнати в МВР. Премиерът и някои от министрите успяха да спечелат поредица сблъсъци с президента Георги Първанов, който в момента остава единствената институционална опора на бившето управление и се мъчи да реализира пълноценно тази си позиция. Предложена беше нова структура на Националната агенция по приходите и митническите служби, което е основна стъпка в най-важната за България посока – борбата с корупцията и осигуряване на приходната част на държавния бюджет.

Все още неясно до голяма степен остава виждането на кабинета Борисов за съдбата на тъй нарачените големи енергийни проекти – АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”, които руснаците искат да строят в България и около които видимо се концентрират голяма част както от вътрешните, така и от външните политически напрежения.

Така или иначе обаче, ставащото очевидно се оценява положително и от мнозинството българи, и от европейските партньори на страната. Ако през юни общественото доверие към правителството на Сергей Станишев, според данни на социологическото изследване Евробарометър, е било едва 17 на сто, то през последния месец българските социолози отчетоха рекордно доверие към новото правителство в рамките на 80 процента.

Макар до голяма степен в аванс, Европейският съюз също демонстрира промяна по отношение на доверието си към България, като във връзка с първите мерки от страна на правителството отблокира немалко от замразените по-рано средства по редица програми. “София предприема действия, за да обуздае корупцията” – писа в сряда влиятелният британски вестник “Файненшъл таймс” и, макар предпазлива в изразените очаквания, статията все пак показва възможност за промяна в настройките не само на европейските политици, но и на европейското обществено мнеение към България. 

- Пламен, има ли един генерален въпрос, решаването на който би могло наистина да съдейства за това връщането на доверието към страната да се извърши в пълна степен?

 - За съжаление – не, Фили. Твърде лесно би било, твърде нетипично за българската национална съдба, а вероятно и за българския национален характер, ако можеше да се концентрираме в една посока и оттам да дойде цялата светлина в тунела.

Да вземем една от наистина основните теми, поставяна и от българското обществено мнение и от ЕС като главна задача пред управлението – справянето с  корупцията и организираната престъпност.

Тази задача е абсолютно многопосочна. Първо е въпрос на законодателство. Както заяви преди два дни главният прокурор Борсис Велчев – “Държавата няма вътрешен контролен механизъм”. Е, как да има, като предишното управление в края на мандата си гласува безумен закон, според който – предадено в най-груб вид – министри и кметове автоматично получават амнистия и не са отговорни за извършените до 2008 година престъпления. Как човек се справя с това? Бойко Борисов вече заяви, че законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд, но какво ще е неговото решение, след като самият Конституционен съд е пълен с хора от квотите на президента и правителството на Станишев, може да се прогнозира доста лесно. Как тогава да бъдат осъдени министри? Засега не е ясно. Дано се намери вратичка.

Второто направление е свързано с правоохранителните и правораздавателните органи. Те не са ефективни не само заради проблемите в законодателството, но и заради неефективната си вътрешна структура, заради съществуващите в тях стари и нови политически и бизнес зависимости, заради неефективните или напълно липсващи механизми на граждански контрол върху дейността им. В този смисъл например връщането на част от правомощията на ДАНС в МВР е добра стъпка, но само доколкото по този начин се избягват дублираните функции, не и по отношение на самата ефективност на МВР. Съдебната система също гъмжи от проблеми и поредното доказателство е изпратеното от Съюзът на съдиите в България писмо до Висшия съдебен съвет, в което се поставят въпроси, свързани с прозрачността на механизма за назначаване на съдии и възможностите това да е свързано с повече или по-малко известни кръгове на влияние и дори натиск.

Третото направление в борбата с корупцията, където се концентрират наистина много проблеми, е ефективността на данъчните и митническите служби. В тях съкращенията и структурните промени, които се предвиждат, вече започнаха. Въпросът е докъде наистина ще стигнат, по точно – докъде ще стигне политическата воля на управляващите за премахване на контрабандните канали и пресичане поне на големите далавери с данъчните постъпления. Неслучайно в цитираната от теб статия на “Файненшъл таймс”, Фили, която оценява като цяло положително стъпките на София за борба с корупцията, все пак се подчертава, че “някои анализатори са скептично настроени дали реформите ще се окажат ефикасни срещу могъщите организирани престъпни групи в България“.

Това, разбира се, не е всичко, но ми се струва достатъчно убедително като пример за това как през една главна тема изведнъж стават видими съществуващите големи пробойни в много значими сфери на обществения живот.

- Пламен, ако приемем, че всичко това изчезне като с магическа пръчка, кои са другите основни предизвикателства, с които страната трябва да се справи и без които не може да заеме достойното си място в европейското семейство? 

- В много тясна връзка с темата за корупцията е и темата за усвояването на европейските средства, Фили. Но дори да примем, както предложи ти, че проблемът с корупцията изчезне, проблемът с усвояването и добрата реализация на тези средства пак ще остане. Защото той опира и до други неща като например нивото на подготвеност и механизмите за работа на администрацията, балансите между централна и местна власт, способността на българския бизнес, дори на всеки отделен човек в България, да се пренастрои за работа по европейските правила и стандарти.

Другата изключително важна тема е свързана с възможно най-бързото откъсване на България от остатъците от руското политическо влияние и истинското и обвързване с общата европейска политика. Както е известно, това руско влияние тук е много силно, погледнато не само в исторически план. То беше стимулирано допълнително от действията на предишното, но донякъде и от бездействията на по-предишното правителство. Случаят с България напълно се вписва в отдавна направеното от анализаторите заключение, че през последните години руското политическо влияние в глобален мащаб се опитва да се разраства, като използва за прикритие смокиновото листо икономическите зависимости, най-вече в енергийната сфера.

Сега кабинетът на Бойко Борисов видимо изнервя руснаците, като се опитва поне публично да си даде вид, че изпитва известен скептицизъм към тоталната им и на практика безконтролна доминация в българската енергетиката. Напоследък те свикнаха да получават абсолютно всичко, което поискат, от президента Първанов и бившия премиер Станишев, затова дори и малкото забавяне възприемат като заплаха за техните интереси.

Очаква се днес в София да започнат политически разговори по енергийната тема, в която ще вземе участие руският министър на енергетиката Сергей Шматко, който ще се срещне със своя български колега Трайчо Трайков, а евентуално и с премиера Бойко Борисов. Разговорите бяха насрочени преди около месец, но идват няколко дни, след като Борисов направи политическо изявление, че партията му държи на европейското развитие на България, не на руското. В същото време министърът на икономиката Трайков каза, че европейският комисар по енергетиката, Андрис Пиебалгс, го е посъветвал когато работи по руските енергийни проекти, да си начертае една дебела червена линия и да мисли три пъти, преди да вземе решение.

Така че играта на нерви се очаква да продължи и при сегашните преговори, без поне в близките един-два месеца да стане ясно дали от българска страна тя е въпрос само на желание да бъдат получени по-големи отстъпки или е израз на истинско намерение за промяна в политиката на това правителство спрямо Русия.

Затова в този случай, Фили, е много подходящо да перифразираме мъдрите китайци, които казват, че предстоят интересни времена, друг е въпросът дали си струва да живееш сред тях.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com