Доволствата и удовлетворенията на българския президент

Поел публично ангажимента да постави на всички свои срещи проблема за необходимостта да бъдат компенсирани щетите на българската икономика от газовата криза, президентът Първанов излезе без какъвто и да е конкретен резултат от най-важната от тях – тази със своя руски колега Дмитрий Медведев. Българските претенции бяха парирани по познатия досега маниер: не ние сме виновни за газовата криза. "Претенции за евентуалните щети трябва да отправите към Киев", заяви Медведев и отпрати Първанов, който е абсолютен рекордьор по честа посещаемост на Кремъл за държавен глава на страна от ЕС, с малка утешителна награда: папка държавни документи на царство България, задигнати от армията на СССР при окупацията на страната ни през 1944 г.

Дребната подробност е, че имаме договор с Русия, а не с Украйна. И че спазването на този договор си е отговорност на руската страна – както и че едностранното му прекратяване чрез врътването на кранчето за цяла Европа е нарушение на същия – за което не Украйна, а Русия дължи неустойки.

Нито дума за такива, разбира се, с гузното обяснение на българския президент: "Надявам се не очаквате президентите на такова ниво да обсъждат конкретни цифри, конкретни параметри преди да сме получили оценките на експертите". За сметка на това на такова ниво бяха обсъдени други проекти, от които Кремъл е пряко заинтересован: за “Южен поток” например, чиято реализация трябвало де се ускори.  Такава е Руската директива, която среща стопроцентово българско съгласие.

Ами да, Южен поток заобикаля Украйна, затова ни е необходим. Ще поддържаме и “Набуко”, щото бил важен за Европа – допълва с половин уста българския президент. И нито дума за това, че основната функция на “Южен поток” е именно да обезсмисли “Набуко” и да предотврати диверсификацията на европейските доставки на природен газ, за да пребъде от векове за векове руския енергиен рекет. Нито дума за това, че точно този договор, по който според Първанов сме направили “голям шлем”, всъщност изпълни с реално съдържание думите на руския посланик Чижов, според когото България била Троянския кон на Русия в ЕС.

И след като руските интереси в България са гарантирани, след като отново се говори и пише как “Болгария – не заграница” – и след като българският държавен глава е получил съответните инструкции, някак не върви да бъде отпратен с чисто празни ръце – както впрочем бе отпратен българският премиер по време на газовата криза. Затова Русия благоволява да доизплати държавния си дълг към нас – с двайсетгодишно закъснение – и връчва в ръцете на президента ни… тъничка папка апашки отмъкнати от родината ни документи. Което било важен “морален жест” – според същия. Бил удовлетворен от него, както и от разбирането на руската страна: "Аз обаче съм доволен от това, че тук, в Москва, на най-високо равнище срещнах разбиране по този безспорен факт, че България е най-потърпевшата страна от газовата криза".

Последните думи вече не се нуждаят от коментар.