Малоумието на многодумието

Не знам за фондовата, но на политическата борса индексът „малоумие” е във възход. Президентът Първанов, подразнен от изказването на финансовия министър Симеон Дянков за „малоумието” на предложенията за премахване на плоския данък в разгара на кризата, се издаде, че е лично засегнат ( макар Дянков да не го е посочил изрично и лично като „малоумник”, а го подразбира само като поръчител на „малоумието”).

Престрелката продължава и се превръща в сериал. Някои колеги реагираха със заглавия, според които Първанов е „ударил по масата” като настоява, че има право да се бърка в икономика с фразата, че само той може да реши, дали поръчаният от него доклад трябва да се реализира. Мен ако питате е по-точно да се каже, че Първанов тропа с крак и прави „напук” само и само да не се признае за победен в препирнята, в която се оказа въвлечен от честолюбие.

Мълниеносно, паралелно всъщност, Симеон Дянков обясни позицията си като не се отказа от употребената дума „малоумие”. Само с малоумие може да се обясни искането да се натовари бюджетът с 2 милиарда недостиг при необлагаем минимум на доходите до 1000 лева, контрира финансистът. Както се казва, Г.Първанов си го изпроси. Отново. Което си е разновидност на малоумието- например като „многодумие” , когато е полезно да се премълчи.

Доскорошният висш служител в Световната банка, който впрочем беше уважаван там като експерт именно по антикризисни мерки, не спести и политическия подтекст на спора. Той припомни, че предишното управление е завещало на сегашното дефицит и дори не пожела да признае съществуването на кризата. Така Дянков косвено упрекна президента, че е толерирал предишното правителство ( в неговото безхаберие), докато изведнъж е станал страшно взискателен към сегашното.

Впрочем Дянков пристъпи към следващата фаза от спора. Той вече окачестви поръчаните от Г.Първанов съвети на близки до него експерти като „План Жан Виденов-2”. Ще очакваме да видим как любителят на волейбола Г.Първанов ще отиграе забиването, което попада дълбоко в тила му – там, откъдето върху руините на управлението от периода на Виденов изгря неговата петолъчка.

Както се казваше в един зловещ виц от серията „черен хумор”: „ Ето, състезателите скачат в басейна, първият потъна веднага, след него и вторият, третият…дааа, трудно с плува в сярна киселина, уважаеми слушатели!”.

Горе-долу нещо подобно се случва и на свикналия да плува в свои води президент Първанов – първо с винаги съгласния Сакскобургготски, после с еднопартиеца си Станишев. Сега изведнъж му се налага да върви срещу течението и страшно му личи, че не го бива в тази дисциплина. А и басейна е сбъркал – спори с международно признат специалист по финанси и овладяване на кризи.

Въпросът е само какви ще успее да ги свърши преди да „потъне”.