Руският енергиен рубик(л)он

Шматко беше тук”. Това е надписът върху дървото на дружбата, с който паметливите ще запомнят отминалата седмица , през която руският министър Сергей Шматко дойде, видя и победи.

Рубик(л)онът има три разклонения: Южен поток, Североизточната АЕЦ „Белене” и…прозападната ни политика. Само тя се оказа застрашена от брадвата на „вечната дружба”.

След месеци на български недомлъвки по адрес на руските енергийни проекти и на необичайна руска търпимост към софийското мърморене, посещението на руския министър Шматко разпръсна рехавите облаци над вечната дружба като съветска метеорологична ракета, изстреляна над Червения площад заради поредния военен парад.

Сякаш не е имало заявки от експертите в кабинета „Борисов” за отказ от нерентабилния проект АЕЦ „Белене” с непосилната му цена и с непредсказуемата възвращаемост на инвестицията. За Русия, която инвестира в стратегическия си пробив в единствената страна в ЕС, готова да строи ядрена централа с руска технология ( а и със собствени капитали вече), парите нямат значение – вложението явно си струва.

Бившият външен министър Ивайло Калфин се присмя пред RE :TV , че неговото тройно коалиционно правителство все пак е искало България да контролира като собственик 51 на сто от проекта, докато сегашните направо предават контрола на Москва. Кой е по-сервилен към Кремъл, пита на практика той…

Руският министър посети новата власт и се оказа, че всичко е наред. Държавната телевизия изригна с обобщаващи внушения за „новия тон” в двустранните отношения още преди да обясни, какво точно е станало. Другото не било важно- имало нов тон и той бил изцяло положителен.

В Русия му казват „прагматичен”. Този израз беше употребен от премиера Путин като оценка за разговора му с колегата Бойко Борисов в полския град Гданск на 1 септември. Същата формулировка чухме и тук от Шматко, който подчерта колко прагматични са били преговорите му, което било много важно.

Премиерът Борисов наля позитивна енергия в турбините на проектите, като обяви западния „Набуко” и руския „Южен поток” за проекти, които не били конкурентни. Теза, която знаем като любима на президента Г.Първанов, макар отдавна да е известно, че това твърдение категорично не отговаря на истината.

И всичко това се случва след посещението на един руски министър, чиято последна ( по време, преди да ни дойде да гости) изява във връзка с България беше да опровергае Станишев тази пролет за някакъв си български успех на преговорите в Москва по отношение на българската собственост върху тръбите за пренос на газ в рамките на „Южен поток”. Тогава Станишев преглътна опровержението ( и унижението).

Ами ако ни навести самият Путин?