Упражнения по минимализъм

Златко Енев

31
За източника … – Ако блъскаме с глава срещу стена и се дочува звук на кухо, това не означава непременно, че звукът иде откъм съседите.

32
Imago. – Книгите, които не превъзхождат авторите си, едва ли заслужават да бъдат написани.

33
Сит на гладен вяра не хваща. – Източникът на проблема най-често е не в липсата на ресурси, а в разпределението на ролите.

34
Разпни го! – Неспособността да разберем нещо и някого почти винаги води до силното желание да ги накажем за това.

35
À la guerre… – Добродетелите на нашите противници ни оставят безразлични. Едва техните пороци ни заставят да се вгледаме по-внимателно в самите себе си.

36
Повод, не причина. – Всеки афоризъм разделя публиката на две групи: едните са във възторг от собствената си интелигентност, а другите горят от желание да накажат автора за това, че говори глупости. И двете емоции имат само отдалечена връзка с автора.

Новите дрехи на царя. – Хората, които търсят потвърждение на значимостта си, трябва да се държат настрана от деца.

38
Игла без ухо. – Там където всички предават, но никой не приема, не може да съществува комуникация. Това е простата логика зад повечето политически, религиозни и морални дебати.

39
Различията в подхода. – Има два начина за стремеж към възвишеното (1: ние нагоре към него; 2: то надолу към нас), но само единият от тях е лесен, и може да се практикува групово.

Не всяко питане води до Цариград. – „Мамо, много ли те обичаше татко?“, попитало Знанието Повторението. „Да, много.“„Аха. А колко пъти?“

41
Аз знам, че нищо не знам. – Най-важният резултат от образованието е, че то премахва неуважението към непознатото.

42
Камък за препъване. – Понякога едно приятелство не може да бъде спасено само защото, след като сме простили всичко, ние не успяваме да преглътнем именно обидите, които сме нанесли сами.

43
Бумерангът на Сократ. – Унижението е нещо, което хората винаги връщат тъпкано. Ето защо иронията, насмешката и сарказмът са словесни оръжия, които – ако не бъдат използвани с пределна пестеливост – рано или късно се стоварват обратно върху главата на притежателя си.

44
Ранно предупреждение. – Най-добре е да се държим настрана от приятели, към които сме престанали да изпитваме уважение. В противен случай рано или късно ще им дадем повод да ни намразят със сила, която единствено пренебрежението е в състояние да предизвика.

45
Посмъртна слава. – Да се надяваме, че следващите поколения ще оценят по достойнство онова, което не е оценило нашето собствено, е удобен начин да оставим отворена вратичка за приклещеното си от неуспехи его. С едно уточнение: вратичката най-често е нарисувана на стената.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“.

сп. "Либерален преглед"

Упражнения по минимализъм - част трета