МЕНИ ЛИ СИ ВЪЛКЪТ КОЗИНАТА или сравнителен анализ на една политическа кокона

И всичко това се вписва чудесно в поведението на класическия номенклатурчик, чиято единствена цел се заключава в желанието да отчете дейност. Спомняте си Соломон Паси и кандидатурата му за шеф на НАТО, или кампанията София – олимпийска столица... В крайна сметка нищо не се получава, но за това пък средствата са успешно усвоени, а другарите са доволно нахранени. И с нова прическа.
Специално за читателите на скромния ми блог изнамерих основния източник на вдъхновение за госпожа Бокова. Става въпрос за бившата кметица на 17-ти арондисман в Париж госпожа Франсоаз дьо Панафьо. Моля, хвърлете един поглед на снимката й и ще разберете какво имам предвид.



Приликата между Бокова и Франсоаз дьо Панафьо съвсем не спира дотук. И двете са бивши министри и депутати, и двете са попълвали „женска квота” и са се впускали в предварително загубени изборни битки - дьо Панафьо за кметството на Париж, а Бокова на президенстките избори като вице на Маразов.
А има и разлики – първо дьо Панафьо е от десницата, второ - тя има достатъчно доблест (по името й разбирате, че е с благородническо потекло), за да се оттегли от кметския пост в 17-ти арондисман след като загуби изборите за кметството на Париж, и трето - използва пудра срещу мазна кожа.

Да видим какво ще направи Бокова, ако не я изберат за шеф на ЮНЕСКО... Дали ще се украси със старата прическа тип „небой се, мамо, аз съм”? И дали ще върне парите от пътуванията до Того, Тайланд и т.н.? Надали. Или както казват съпартийците й – тази прическа с кръв сме я взели и... сещате се.
 

 

...

 

снимките са от :

уикипедиа

Блогът на Александър Александров - http://sandolino.blogspot.com/