Свилен Естов“Ако не мога да изпълнявам ангажиментите си, трябва да помисля дали да не се оттегля”, заявява вицепремиер Меглена Плугчиева пред радио „Дарик” и допълва - „Не искам да изпадам в ролята на човека, който само препоръчва и седи, и гледа как това, което е препоръчал, не се изпълнява, тъй като нямам инструментариума. Когато се дават отговорности на един човек, трябва да му се дадат и възможности да ги изпълнява”.
Тъжна роля, наистина. Болката е свързана с политическите назначения в агенциите, които разпределят средствата от европейските фондове – Плугчиева вече предупреди, че твърде честите смени (в САПАРД например: за една година вече три пъти се сменя шефа на агенцията), създават напрежение и несигурност, блокират ефективната дейност на агенцията и предполагат нови възможности за корипция, поради което не се гледат с добро око от Брюксел. Последното вероятно е най-съществения аргумент – вероятно и там недоумяват защо след всяка издънка на най-отговорните постове се пръкват отново и отново политически протежета, вместо примерно да се проведе конкурс и да си избере професионалист, който би си вършил съвестно работата не само при това правителство.
Бедата е, че еврочиновниците недоотчитат реалната тежест на формулата 3-5-8, върху която се крепи сегашното управление на България. Тази формула за разпределение на властови периметри важи далеч не само за министерски постове, които тъй или иначе са за политически фигури, които се сменят всеки мандат. От много голямо значение са също и позициите в онази част от чиновническия апарат, която оперира непосредствено с финансови и имуществени ресурси – и която може да осигури възможността те да отидат в обръча от фирми на съответната партия, а не някъде другаде. А най-важни в тази сфера на интереси са агенциите, чрез които са разпределят парите от еврофондовете. Там отспъление от партийните назначения и властови периметри е невъзможно – защото всъщност и самата тройна коалиция е създадена заради усвояването на тези пари.
Би трябвало тези подробности от пейзажа да са известни на г-жа Плугчиева, която е политик с дълъг стаж и опит. Би трябвало да й е известно, че я извикаха от Берлин не в качеството й на върховен надзорник, следящ за правилното изразходване на европейските пари, а в качеството й на гръмотвод за брюкселския гняв, на бушон, който да изгърми вместо реално потребяващите схемата 3-5-8 – и на жертвена овца за наложителните и неизбежни золуми, които стават видни покрай голямото крадене.
Иначе казано: тя не е надзирава дейността на агенциите, свързани с европейските фондове, а просто е техен зиц-председател. Нали си спомняте, в „Златният телец” на Илф и Петров имаше една такава фигура – зиц-председателя Фунд, който все обясняваше колко е лежал при този или онзи режим заради реалните апаши. Е – това е, вероятно и за нейна жалост, и г-жа Меглена Плугчиева. Само дето не лежи вместо апашите, а само им бере срама.