Почна да става весело в БСП

Почна, да. След месеци на следизборен плач и скърцане със зъби. Не само весело, ами и налудно – бихме казали. Вместо да се погрижат за това столетницата да предаде достойно Богу дух, червените се ритат по кокалчетата и си кроят капите – като гадаят коя глава под въпросните скроени капи ще падне – на предстоящия конгрес. Именно той е факторът, предопределящ тяхното поведение, движещ всичките им публични жестове – поради което същите изглеждат, меко казано, скарани и с логиката, и с реалността.

Последният пример: бившият премиер и настоящ (все още) лидер на БСП декларира подкрепа за червената кандидатура за столичен кмет, издигната не от него и пряко неговата воля. Въпросната кандидатура обаче я не ще. Това май отдавна, а може би и никога не се е случвало: номинираният от една партия кандидат да откаже подкрепата на лидера на същата партия.

Случи се – и зад тази случка има своеобразна логика – тъй като лидерът се казва Сергей Станишев, а кандидатът – Георги Кадиев. При това отказът е повече от катигоричен. "Нито съм искал, нито искам подкрепа от страна на Сергей Станишев." – заяви Кадиев.

Правилно. Защото подкрепата на Станишев влече след себе си политическа смърт. Подкрепеният от бившия премиер предварително е загубил – при това катострофално.

Не че иначе ще спечели. Кадиев го знае много добре – и го казва: . "Аз разбирам, че шансовете ми са минимални. Никой не обича да го бият като магаре насред София и да загуби".

Но целта не е непостижимото – да се спечелят изборите в София. Това на БСП не й се е случвало и няма да й се случи. Целта е по-скромна – да се консолидират остатъците от червения електорат. Да се спечели някакъв скромен, но достоен резултат – двайсетина процента примерно. Да се играе ролята на жертвения агнец, поел на заколение, за да изкупи греховете на пропадналите партийни лидери. И да се ангажират тези двайсетина процента в друга една битка – партийната. Тази за лидер на БСП.

Защото: въпреки че планирания конгрес не предвижда избор на нов лидер, всеки знае, че става дума именно за това. И знае, че се чака битка – жестока и безогледна битка – тъй като когато от всички власти е останала само партийната власт, то и върху нея се проплъзва извечния комунистически принцип: с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем.

Сиреч: Станишев и корумпираните ми минстри няма доброволно да напуснат местата си – а Овчаров и неговите протежета, сред които е и Кадиев, няма да се примирят със статуквото в името на единството и партийното бъдеще – защото такова бъдеще просто няма, поне в обозрими срокове.

Отбита задълго от държавната трапеза, столетницата няма с какво друго да се занимава – освен с това да гризе собствените си стари кокали и да ровичка между собствените си кирливи ризи. В скоби казано: да спре да гризе тя не може. Просто така е устроена.

И другарите точно това и правят. Гризат кокалите и напомнят разни нещица, за които бяха слепи в годините на мандата си. Кадиев например е най-подходящия за БСП кандидат не защото е млад и умен (и Станишев минаваше за такъв, а видяхме докъде я докара), а защото е на практика единствения достатъчно виден червен функционер, който е имал куража да се опълчи срещу политиката на тройната коалиция в рамките на управленския й мандат. Казал е тогава “не” на Станишев, обърнал е гръб и си е тръгнал. Незабелязано за червените бабички и под презрителните дюдюкания на “Позитано”.

Днес това е неговия актив – той разчита на него и не иска този факт да се забравя. Затова напомня, че когато е искал подкрепа, не я е получил. Затова гради хипотези в минало свършено време и в условно наклонение – за това какво би било, ако навремето би получил такава подкрепа:  "Тогава нямаше да ги има Мургини, Цайси и такива неща".

Дали наистина нямаше да ги има? Едва ли, защото ако Мургините и Цайсите ги нямаше, нямаше да я има и тройната коалиция. Не грижата за държавата, а грижата за корупционното и разграбване по схемата 3-5-8 беше единствената причина за това уродливо политическо създание, пръкнало се под патронажа на Първанов.

И не грижата за държавата, а подобно разграбване по друга схема ще бъде движещия мотор за Столетницата, ако случайно Кадиев победи и тя някак си оцелее – и след години долази до друга някаква управляваща коалиция – може би вече като тройка, а не като осмица.

А ако дуото от Р. Овч. И Кадиев не сработи – и Станишев оцелее на своя пост? Е, тогава пък столетницата няма да оцелее. И ще се окаже прав Бойко Борисов, който си даде две години срок, за да “свърши” с БСП. Може би наистина е време за смяна на караула в мафиотство България.