«НАШИЯТ» ЧОВЕК В ЮНЕСКО

Има ли досие Ирина Бокова? Това засега не знаем. Знаем само фрагменти от сорта че «баща й бил много прост човек» и че брат й бил «поемал вината с мезета». Дотук доста елементарно. Нито баща й е прост човек щом е бил шефа на  най-гьобелската пропагандна институция в България - «Работническо дело», нито брат й, който с нацистки цинизъм демонстрира потомствената си комунистическа наглост пред парламента. Във всеки случай, това са прангите, които тя влачи от миналото на баща си. Той обаче е бил достатъчно предвидлив да я прекара и през Харвард, явно с мисли за бъдещето.

Защо ни трябва да знаем дали Ирина Бокова има досие?  Защото знаем, че тя е и Гоцево протеже, а неговите 36 заличени страници в досието му не може да не хвърлят съмнение върху техните общи комбинативни планове. Тя е работила като старши аташе и трети секретар в отдел  «ООН и разоръжаване» от 1977 до 1982 и втори път в същия отдел като втори и първи секретар до1990. Съществуването на този отдел е буквално спусната от Москва задача на страните от соцлагера за координиране на техните усилия с пропагандна цел в ООН. Да прибавим тук и поздравленията на нейния  преподавател от Московския Институт за Международни Отношения,  и много хора ще полюбопитстват да повдигнат маската й, за да видят какво е отдолу.

Това обаче трябваше да се направи преди да бъде избрана. Сега като главен секретар на ЮНЕСКО остава да видим какво представлява то. Стратегията и дейността на организацията, освен културните цели,  се ръководят от така наречените Цели за Развитие на Хилядолетието със специално внимание към:

- преполовяване броя на хората, които живеят в крайна бедност към 2015;

- осигуряване на общо образование във всички страни към 2015;

- елиминиране на различията между ученици и ученички  в първоначалните училища и прогимназиите;

- да помага за прилагането на национална стратегия за постоянно развитие, за да се избегне зависимостта от загубата на природни богатства към 2015.  

Звучи прагматично, нали? Това обаче съвсем не се отнася за неотдавнашното минало на организацията. Основана  официално в 1945, тя е замислена още в 1943, тоест по време на войната,  от главните западни демокрации със загриженост за следвоенното развитие на света и неговото мирно развитие.

Съветският съюз се присъединява към организацията  в 1954, тоест едва  след смъртта на Сталин. Светът по онова време е в «разгара» на студената война. България, като верен кудук, влиза в ЮНЕСКО след две години.

От западните демокрации, и преди всичко от Съединените щати, идва най-голямата част от бюджета на организацията. Без това масово финансиране тя буквално не би могла да съществува.

Съветският съюз и КГБ много бързо преценяват, че ЮНЕСКО е идеален шанс за пренасочване на нейните идеи към изгодна за тях пропаганда, и то за чужда сметка.  Една от основните насоки на техните усилия е неравностойното доминиране на западните средства за информация. По отношение на информацията и нейното разпространение в света – радио, телевизия, спътници – Съветския съюз води изгодна анти-империалистическа и анти-колониална пропаганда в страните от третия свят. Една от целите му обаче е и да отметне собствената си техническа негодност и страх от свободата на информация и неспособността му  да партнира на световно ниво в тази най-важна сфера в човешките отношения (едни от факторите, които сринаха затворените граници на комунизма, бяха компютера и сателитната телевизия).

С усилията на КГБ е свързано директно прекомерното раздуване на състава на ЮНЕСКО, което става седалище на огромна бюрокрация главно от неразвитите страни. Огромни средства се хвърлят за програми, които далеч не са осчетоводени и имат повече пропагандни цели, отколкото практически.

Търпението на САЩ се изчерпва в 1984 и в знак на протест  те прекратяват участието си в организацията, като заедно с това  спират финансирането й, следвани от Англия и Сингапур. Това предизвиква основна  ревизия на всеки аспект от дейността на организацията за последните десетина-петнадесет години, последвана от дълбоки реформи: броят на отделите в ЮНЕСКО е орязан наполовина, а от това и директорите стават от 200 на по-малко от 100; броят на представителствата в различни страни  от 1,287 през 1998 днес е 93; паралелни структури за управление, включително 35 високопоставени съветници, са премахнати; 245 висши чиновници са съкратени за последните десет години, след което изчезва и постоянния дефицит от 12 милиона долара; въведени са конкурси за набиране на кадри, отчитане на резултати според извършената дейност и прозрачност при оформянето на бюджета.

Можете да си представите какво е било положението преди това. Англия възобновява участието си в 1997, САЩ в 2003, а Сингапур в 2007.

Ръководните отдели на ЮНЕСКО са три:Генералната Асамблея, Изпълнителния борд и Секретариата.

Генералната Асамблея е общото събрание на членовете на организацията, където всеки от тях има право на един глас. Тя се събира на всеки две години за да определи главните насоки на дейността си и нейните програми.

Изпълнителният борд от 58 члена се избира от Генералната Асамблея за четири години. Това е отдела, който подготвя сесиите на Генералната асамблея и който отговаря за изпълнението на нейните инструкции.

Секретариатът се състои от Генерален Директор и неговия личен състав, отговорни за всекидневната дейност на организацията. Генералният директор, който е и представителното лице на ЮНЕСКО, е избиран за четири години с възможност за преизбиране. Личният състав в момента наброява 2,100, от които около две трети са базирани в Париж, а останалите са разпределени в 58 седалища на организацията  по света.

Избирането на Ирина Бокова за Генерален Директор не е случайно събитие. То е част от постоянните усилия на бившите комунистически структури за подготвяне и пробутване на свои хора във всички сфери на живота. Българският вариант за сваляне на комунистическата диктатура от власт не е революция отдолу. Тя е обмислен и добре изпълнен преврат от самите комунисти, за да се осигури приемственост за тяхната власт и властта на техните деца. Ирина Бокова е едно от тях. След  петдесет-годишна  диктатура от унищожителен тоталитарен тип възможността за издигане на високи държавни, да не говорим на международни,  позиции от която и да е класа или друга партия  в малка България е почти нула.

Българският комунизъм е жив и здрав и той ни гледа нахално отвсякъде. Неговият сегашен образ обаче е подбит и той  има нужда от постижения, които да запълнят моралния вакуум, оставил след себе си. Госпожа Бокова е култивирана за дълги години с тая цел, може би  и с очакването че тя ще е нещо от сорта на «национална гордост».

Очевидно някой продължава да подмята българите като големи будали, така както го прави брат й.