В четвъртък присъствах на много любопитно събитие в "Червената къща" - Конференция на тема "Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото". Едва ли щях да се заинтригувам, ако като участник в конференцията не беше поканен Владимир Буковски, знаменитият дисидент, прекарал над 20 години по съветските затвори, лагери и психиатрично-наказателни болници. Другите двама участници от руска страна бяха неизвестните за мен Юз Алешковски и Олга Шамборант.
Първите две изказвания - на Алешковски и Шамборант бяха дълбокомислени и умни, но ужасно скучни. Помислих си, че все пак 20 години след комунизма в България ни научиха да се изразяваме кратко и ясно, а съветските дисиденти са си останали стилистично в миналото. И двамата четяха написан текст, и изразяваха дълбокия песимизъм на класическата руска интелигенция, че нещо може да се промени. И двамата по-скоро говореха за проблемите на Русия в следтоталитарния период, отколкото за политическата коректност като такава.
Не мога да ви разкажа по-подробно, защото в почивката някой ми сви брошурката от конференцията, на гърба на която си водех бележки за дискусията ;-)
Тъкмо обсъдих с различни познати колко разочароващ е стилът на двамата, и започна Владимир Буковски. Е, звездата си е звезда. Буковски направи силно, провокативно изказване, насочено срещу лицемерието на политическата коректност днес.(голяма част от изказването е тук)
Идеята на Буковски е следната: Сега, след краха на комунизма, когато лицемерните борци за работническо равноправие са разобличени, се появяват други утописти, които използват други утопии, за да репресират обществото. В САЩ нещата стигат до крайности, където се провеждат и съдебни процеси над хората, нежелаещи да се съобразяват със все по-строгите правила на политическата коректност, която вече не е само етична, но и законова норма. А новите утописти не се вълнуват от съдбата на малцинствата, които уж защитават, а по-скоро експлоатират лошото положение на малцинствата за да концентрират все повече власт.
Жалко е, че е необходимо да дойде някой от чужбина, за да се проведе такъв дебат. Жалко че този човек трябва да е с безупречна репутация на човек лично страдал много за идеите си, за да не бъде мигновено заклеймен, а думите му да бъдат чути.
Буковски за пръв път е попаднал на движението за политическа коректност в университета в Калифорния, в който е преподавал, където имал инцидент със студентки от People's Republic of Berkeley, опитвайки се кавалерски да задържи отворена врата за тях.
Стана дума за gender studies, терминологичните войни, политически чистият термин wofe, за това как празнуването на Коледа във Великобритания и показването на флага на Англия на публични места (флагът на св. Георги) се смятат за hate speech и са съответно репресирани. Ирония на съдбата е, че познат на лектора пакистанец е единственият, който си позволява да нарушава тези забрани ;-)
Според Буковски сегашната идеология на политическа коректност следва идеите на Херберт Маркузе, който е де факто марксист с едно отличие от класическия марксизъм - той смята не работническата класа за потисната класа и двигател на промените, а всички малцинства — "Нормата да стане патология, а патологията — норма"
Буковски квалифицира политическата коректност като "злобна версия на марксизма", направи извод, че крахът на тоталитаризма на Изток доведе до сериозна идейна криза на Запад и че "Всяка утопия води до ГУЛАГ, защото утопистите никога не признават поражението си".
Накрая Буковски ни зарадва с това, че като част от ЕС и тук ще започат да се прилагат съдебни наказания за прояви на политическа некоректност и че наказанията ще стават все по-строги.
Аз му зададох въпрос: "Съветската преса и органите на КГБ използваха език, който може да се нарече реч на омразата. И днес руският премиер употребява такъв език. А в ЕС постепенно настъпва политическата коректност и аз усещам натиск върху себе си, когато пиша текстовете си. Какъв е вашият съвет? Нима нямаме никаква алтернатива?" А Буковски отговори: "Изходът е да не се влияете само от външни модели, а да мислите със собствената си глава и да формирате собствена позиция". Лесно е да се каже, но трудно да се изпълни ;-)
Следобед имаше втори панел, за съжаление господин Буковски отсъстваше, Ирина Недева, журналистка в БНР сподели своя опит с политически некоректни събеседници и изрази надежда, че политическата коректност ще се възприеме във възможно най-пълен вид в България, и нарече Буковски "дисидент-хулиган" естествено, с позитивно отношение. Репликирах я, че творчество с политическа коректност е невъзможно, както и че всеки талантлив писател е до известна степен хулиган. Бих поспорил още, но не исках да отнемам от времето на всички.
Светослав Малинов сподели за голямата промяна която настъпи в САЩ с избирането на Обама за президент, пръв президент от много години насам, който си е позволил критични думи именно към чернокожите и техните трудови навици.
Жалко, че гостуването на Буковски мина без никакво разгласяване, както и че книгите му повече от 10 години не са издавани в България, а "Години на дисидентство" бих си я купил отново, защото подарих моя екземпляр на един начинаещ дисидент ;-)
Може би Горбачов е прав, че настъпва матриархат?
Блогът на Комитата и Стойчо - http://komitata.blogspot.com/
Вземете последните новини.png)
