„ЖЕНИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ“ ОТ АРИСТОФАН ДО БОЙКО БОРИСОВ

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Все повече женски имена се чуват напоследък в българската политика и все повече жени заемат отговорни постове.

С идването на власт на правителството на Бойко Борисов Цецка Цачева стана първата жена – председател на Народното събрание в българската история.

Очаква се след частичните избори в София през ноември и постът на столичен кмет  да бъде за първи път зает от жена. Кандидат на партия ГЕРБ за тези избори е сегашният министър на образованието Йорданка Фандъкова и на практика никой не се съмнява в нейния успех, още повече, че по-малките десни партии СДС и ДСБ, които имат сериозно влияние в София, решиха да не издигат собствен претендент за кметския пост, а да подкрепят кандидата на ГЕРБ.

Макар не за първи път, важният пост на външен министър също се заема от жена – докторът по социология Румяна Желева. Очаква се обаче тя скоро да замени кабинета си във Външно министерство с още по-престижния кабинет на втория поред български еврокомисар в Брюксел, като измести от тази позиция изключително успешната и популярна както в България, така и в Европейския съюз Меглена Кунева.

Само преди три дни от Париж дойде и новината, че за генерален директор на ЮНЕСКО е избрана българката Ирина Бокова. Този избор маркира всъщност две събития, които се случват за първи път в историята на международната организация, която се грижи за опазване на световните културни паметници. Както посочват наблюдатели, Бокова е не само първата жена, но и първият представител на бивша комунистическа страна, който заема ръководния пост в парижката централа на ЮНЕСКО. 

- Пламен, случайна ли е появата на тази поредица женски имена в българския политически живот или може да се види някаква тенденция в нея? 

- Аз съм човек, който твърде много цени, харесва и обича жените, Фили, макар че като всеки нормален мъж понякога ми е трудно да ги разбера. Още в Древна Гърция Аристофан написа една пиеса – “Жените в народното събрание”, с която се опита да анализира и разбере феномена “жени в политиката” и оттогава опитите продължават…..Все пак, ако оставим шегата настрана, въпросът е наистина сериозен и интересен.

Най-напред нека да погледнем съвсем общо на ситуацията – не само в България, но и в света. Напоследък този свят стана много сложен, прилича на мозайка, на голям и труден пъзел, някои смятат дори, че стана и по-хаотичен. А биолози, психолози и всякакви други учени твърдят, че женският мозък, женската психика, дори – за разлика от разпространеното мнение – женската физика, са много по-пригодни за оцеляване, работа и напредък в подобна ситуация.

В социален план жените като цяло са по-приземени, по-прагматични, имат заложени по-здрави принципи, макар, както намекнах, не винаги разбираеми за нас, горките мъже, ако щеш – имат по-здрави морални устои и това им дава възможност да поддържат социално поведение и да виждат социални решения в ситуации, при които мъжете смятат например, че е време да се грабнат пушките.

Няма да отегчавам с много примери за това. Ще припомня само как в тежък момент от собственото си развитие Англия избра Маргарет Тачър и как за осем години тя коренно промени страната и върна голяма част от старата и слава и влияние в света. На последните избори американското общество, което е силно консервативно, също беше на път да се обърне към жена като възможност за решение на сложните глобални проблеми. Не се стигна чак дотам, но всеки специалист би изтълкувал избора на Обама като избор на абсолютната граница на допустимост – според американските представи – на пропорция женственост в мъжкото поведение. Достатъчно е само да сравним като физика, поведение и жестове сегашния американски президент с който и да било от другите преди него. Германското общество пък обратно – то избра и се очаква да преизбере канцлера Ангела Меркел, жена, чиято женственост е…..не прекалено подчертана, ако трябва да се изразя деликатно.

В този смисъл, ако се върнем в България, новият министър-председател Бойко Борисов до голяма степен е прав, че се опитва доста по-забележимо, отколкото всяко от последните управления, да налага женска компания във властта. От една страна така той очевидно смекчава собственото си и на някои от другите министри мачистко излъчване. От друга страна евентуалният успех на жените в управлението би се приписал като заслуга на самия Борисов, защото е мъж, а евентуалният им неуспех би се приписал на самите тях, защото са жени. Давам си сметка, че това може да прозвучи обидно за някого, но го казвам не като моя позиция, а като описание на стандартната психологическа реакция на българското общество по темата жени и власт, реакция, за която примери има много. 

- Пламен, в същото време обаче има и мнение, че по този начин Бойко Борисов съсредоточава повече власт в собствените си ръце, доколкото се смята, че жените е по-лесно да бъдат манипулирани. 

- Има такова мнение, Фили, и аз съвсем не съм сигурен, че то е погрешно, че Борисов не го споделя по принцип. Подозирам, че не го споделя само в публичните си изяви. 

- Какво те кара да мислиш така? 

- На първо място фактът, че голяма част от хората, назначени от Бойко Борисов, включително жените от и около неговото управление, нямат не само някакъв сериозен опит в политиката, но и нямат собствена публична физиономия. На публиката не е ясно те кои са и за какво се борят, какви принципи отстояват, освен че подкрепят напълно патрона си. Вторият, още по-съществен фактор е, че са смущаващи някои досегашни прояви на тези хора. Например председателят на Парламента Цецка Цачева по никакъв начин не реагира, когато преди няколко седмици премиерът застана в позата на диктатор от държава в петия свят и заяви, че е “разпоредил на депутатите” да направят еди-какво си. И как да реагира жената, след като от общински съветник в Плевен и местен “политик” със спорно минало изведнъж си се оказал цял председател на българския Парламент. Тук въпросът обаче не опира до пола. И мъж да беше на нейното място, пак нямаше да реагира. Просто нещата, зависимостите, са други.

Да вземем за пример и сегашният външен министър и бъдещ еврокомисар, Румяна Желева. Силно подозирам че и двата тези поста далеч надхвърлят нивото на нейната некомпетенстност, както казва Сирил Пиркинсън в подобни случаи. Неотдавна пред немското радио “Дойче веле” тя направи изявление, в което като една от главните цели на българската външна политика посочи възможността България да бъде мост в отношенията между ЕС и Русия. Да оставим настрана, че същата теза беше размахвана като знаме от предишното социалистическо и проруско управление, което очевидно я смяташе за много умна. Проблемът е, че тя не е умна, а глупава и че когато я чуят в Брюксел, хората обикновено извръщат глава и деликатно прикриват с ръка усмивките си.

Засега изглежда министърът на образованието и евентуален бъдещ кмет на София Йорданка Фандъкова като цяло стои най-добре на политическата сцена – сякаш вдъхва доверие с думите и поведението си, говори смислено. На нея обаче в следващите седмици тепърва и предстои истинска политическа битка, в която ще проличат действителните и качества и недостатъци. И все пак съмнения, че освен премиер, Бойко Борисов чрез Фандъкова ще продължи да си бъде и кмет на София, вече се изразяват – например каза го директно Татяна Дончева, висш функционер на социалистическата партия, известна като “поразяващата уста”. 

- Пламен, а как се възприема в България изборът на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО? 

- Реакциите са противоречиви, Фили, и това е напълно разбираемо. Ирина Бокова произхожда от стар комунистически род. Баща и, Георги Боков, беше висш функционер на БКП. Брат и, Филип Боков – също. Попитан преди години как партията му възприема вината за престъпленията, извършени от живковия режим, той стана известен с циничната си реплика, че партията му “възприема вината само с мезета”. Самата Ирина Бокова винаги е била тясно свързана с бившата комунистическа партия. Не бива да се забравя, че тя се яви като кандидат на БСП за вицепрезидент именно през 96 година, по време на най-мрачните дни и седмици от катастрофалното за България правителство на Жан Виденов, а в последните месеци на същото това правителство беше и негов външен министър. Всичко това, насложено върху информацията, че има сериозни съмнения около легитимността на нейния избор за поста в ЮНЕСКО, води до съвсем разбираемо недоверие в България относно тази кандидатура и този “успех”. Всъщност за него най-много настояваше и очевидно най-много се потруди президентът Георги Първанов, което е още една точка в минус за Бокова, поне в очите на българското обществено мнение.

Ще си позволя, Фили, като доказателство за казаното току-що да не цитирам нищо от коментарите в българските интернет форуми, защото, както вече казах, твърде много ценя и харесвам жените, за да дам гласност на неподходящи думи по адрес на една дама. Ще си замълча, макар да съзнавам, че мога да бъда обвинен в сексизъм – нали, след като говорим за равенство на половете, би трябвало да се произнасяме и за жените в политиката със същите откровени и точни думи, които използваме за мъжете. Или може би все пак не съм прав?    

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/