„Залавянето” на Баретата като PR-акция на МВР

Както и можеше да се очаква, Златко Баретата се предаде в ръцете на правосъдието – точно както направиха и неговите конкуренти от престъпния свят, тъй наречените Братя Галеви, когато се превърнаха от „оперативно интересни лица” в обвиняеми. Изглежда това е моделът, който се следва при пододни случаи: ако все пак чадърът над теб се пробие и къртиците ти подшушнат, че по волята на разни висши фактори и в името на държавни интереси се налага да те изпържат, духваш яко дим, правиш на маймуни антимафиотите, залъгваш пресата с приказки от хиляда и една нощ – как си по делови преговори или спортуваш за здраве в планината, междувременно покриваш каквото има за покриване и се явяваш невинно ококорен: кво става бе, ква е тая паника, ето ме.

В скоби казано, подобно доброволно предаване би могло да бъде и добра прелюдия към бъдещо сключване на сделка с прокуратурата, благодарение на която сделка да те осъдят за всичките ти прегрешения накуп примерно на някакви си четири години, които ти да прекараш кога в килията, кога по барове и дискотеки, щото това или онова обстоятелство налагало до те пуснат в отпуска – с преспективата накрая да те освободят предсрочно за добро поведение. Справка – Митьо Очите, който бе осъден по такъв начин за дела, за които примерно отвъд океана би получил присъда от няколкостотин години затвор.

Този доброволен избор на затвора пред свободата е оправдан в два случая: когато много твои доскорошни авери те мразят и трябва да се покриеш, защото инак ще гушнеш босилека – и когато, обратното, ти самият имаш много сметки за уреждане – и би искал това уреждане да се случи, докато доказано няма как да имаш отношение към натръшканите трупове, щото си бил зад решетките, когато някой ги е опушкал. Двата случая впрочем не са несъвместими – и вероятно тяхната комбинация е довела Баретата до следствения нар.

Както и да е, МВР би трябвало да му благодари, че е спестил усилията на много негови служители в гонене на Михаля: казваме това, защото е очевидно, че при сегашния хал на родната полиция гангстер от такъв ранг би могъл да се крие с години, без да го спипат; както и да напусне България, без да го усетят. Всъщност единствената причина това да не се случи е най-вероятно увереността на Баретата, че с дружните усилия на адвокати, магистрати и политически чадъраджии просто ще му се размине, както вече традиционно се случва с други подобни нему – докато бягството и играта на криеница означава да си оставиш без надзор нарко-периметъра – а направиш ли го, там веднага се пръква някой нов юнак – и ти ставаш г-н Никой.

И така – Баретата се предал, но не в МВР. Според оскъдните сведения за тази любопитна история той паркирал джипа си пред столичното управление на полицията, но се обадил в ДАНС и почнал да преговаря те да го приберат, а не полицаите. Разбира се, зевзеците веднага разпространиха версията, че това било заради зачестилите смъртни случаи по полицейските арести – но не са прави, никак при това: внезапни инфаркти и ситуации, при които някой се „притеснява” и от много притеснения хвърля топа, се случват на дребните риби, на фигури като Баретата никога. Тях по-скоро ги гледат с благоговение и треперят да не ги засегнат с нещо – че после знае ли човек...

Обаждането на ДАНС едва ли е случайно: вероятно Златко е разчитал на добрите обноски от времето, когато си пиеше там кафето на сладки превантивни приказки – както и на факта, че в тая именно агенция всъщност коли и беси не някакъв си хрисим Петко Сертов, а неговият съдружник от славните времена на „Аполо и Болкан” Алексей Петров. Останал излъган обаче – и вероятно се убедил в горчивата истина, че законите на честта не важат за аверите, преминали от другата страна на бариерата. От ДАНС дошли, прибрали го и веднага го предали на полицаите, които с подобаваща охрана и шумотевица го закарали в „Криминална полиция”на „Лъвов мост”.

Има една дребна подробност обаче, която е твърде поучителна. И МВР, и прокуратурата отказват да признаят, че Баретата се е предал сам. Тяхната версия, съобщена от пресцентъра на вътрешното министерство е, че той е бил заловен „при съвместна специализирана операция на Главна дирекция "Криминална полиция" и ДАНС”. Авторите на специализираната акция с половин уста споменават, че не е оказал съпротива при задържането – и че същото е станало „в района на СДВР”. Знаменито – и безкрайно интересно е кой би повярвал, че един обявен за национално издирване виден престъпник ще се набута пред столичното МВР и безропотно ще чака там, докато органите се натуткат да проведат съответната „специализирана акция”.

Това изглежда не се е видяло достатъчно на родните Авакум Заховци – и те са спретнали съответния филмов материал за героичните си действия по това залавяне – като са качили филмчето и на сайта на МВР. На него се вижда как му слагат белезниците и как го закарват в „Криминална полиция” като на влизане разпръскват чакащите фоторепортери.

Има нещо безкрайно жалко в този немощен опит за самореклама: той говори за оперативната импотентност на българската полиция повече от всичко друго. След като дълги години наред се знаеше, че под козирката на Баретата шава цяла една наркоимперия – и никой не предприемаше каквото и да било действия срещу него, след като само преди месеци той бе канен на кафе в ДАНС и изпратен да си върви по живо, по здраво, сега се прави опит полицията да си впише червена точка, като трансформира неговото доброволно предаване в специализирана акция по задържането му. Скалъпването на клипче по този повод е особено трогателно: вече можем да си представим как в отчета за нашия „екшън план” за борба с организираната престъпност този случай ще бъде описан като апогей на епичните ни усилия, а може би и самото филмче ще бъде приложено като нагледно доказателство какви огромни усилия правим и колко несправедливи са критиките срещу ни – и особено онези там, съпроводените с надничане в чинийката, дето се спиват европарите. Е – чак пък до присъда може и да не се стигне, но ако не друго, то поне въпросното филмче като нищо ще даде възможност и на министър Миков да възкликне невинно: „Ние ги ловим – а те ги пускат!”