БОГДАН ФИЛОВ – НЕ, ИРИНА БОКОВА – ДА

На 23 март 2006 година в списанието  “London Review of Books» беше прубликувана статия със заглавие «Израелското лоби». Авторите на статията са Джон Миърсхаймер, професор по политически науки в Чикагския университет, и Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвард. Статията предизвика истинско цунами в американската преса, не само защото разглеждаше надълго и нашироко една внимателно избягвана тема, но и защото отприщи натрупаните «политически коректни» скрупули към държавата Израел и нейната роля в САЩ. Статията стана събитие от национален мащаб и повлия сериозно върху отношението на правителството към лобирането изобщо, последвано от дълъг и бавен процес на ревизиране на връзките с Израел.

Авторите започват статията си така: «За последните няколко десетки години,  и специално след Шестдневната война в 1967, основно  внимание в Близко-източната политика на САЩ заемаха отношенията им с Израел. Комбинацията от неоспорима помощ за Израел и свързаните с нея усилия за разпространението на «демокрация»  в целия район възпламени арабското обществено мнение и Исляма и заплаши не само сигурността на Съединените щати, но и сигурността на останалия свят. Това положение няма подобно в Американската политическа история. Защо Съединените щати бяха готови да пренебрегнат собствената си сигурност и тази на много от своите съюзници  и да изкарат на преден план интересите на друга държава? Човек би си помислил, че близостта между двете страни беше базирана на взаимни стратегически интереси или неизбежни морални причини, но нито една от тях не обяснява невероятното ниво на материална и дипломатическа подкрепа от страна на Съединените щати. Всъщност усилията на политиката на САЩ  в района се определят почти изцяло от вътрешно-политически среди и специално от дейността на Израелското лоби. Други групи със специални интереси също са успявали да използват външната политика, но нито едно друго лоби не е успяло да я отклони толкова далече от националния интерес, докато в същото време е убеждавало американците, че интересите на САЩ и тези на другата страна – в този случай Израел – са идентични».

По-нататък на цели 22 страници двамата професори разглеждат доста безцеремонно прекомерното влияние на Израел върху политиката на Съединените щати. За политически заинтересования български читател, подложен на политическа безпросветност за годините на комунистическата  диктатура, най -голямата загуба в случая се изразява в неговата примитивна, или по-скоро предразсъдъчна, глобална ориентация. По своята динамичност политиката на САЩ най-малко от всяка друга страна може да бъде стереотипизирана и нейното развитие би трябвало да е постоянен интерес за всеки политик безразлично от неговата окраска.

Би трябвало да се намери все някой, който да преведе статията на български – тя е публично достояние на интернет, макар че ако в Съединените щати се появи цунами, в България то достига вече като малки вълнички. Конкретно в  случая с Ирина Бокова това не е само художествено сравнение – за нея вдигнаха шум и се застъпиха редица известни еврейски личности с девиза «всеки друг, но не и арабина Хосни», последвани от редица предизборни манипулации, въпреки нейната биография на комунистически функционер, вероятно и сътрудник на ДС, своевременно трансформирана  в  политически хамелеон със съответната помощ на ченге № 1 – господин президента.

 От друга страна, не беше отдавна  когато в Израел пропищяха и срещу Богдан Филов като предложение за  име  на нова  улица,  въпреки че той не е бил нито фашист, нито е убивал, за разлика от  Държавна Сигурност. Напротив, работата му като историк  е буквално  неоценима за интересите на страната, но въпреки това някой почтително, по БеСеПарски,  подви колене пред израелската натрапчивост и загърби националния интерес.

Слабото чувство за мястото на лустрацията в живота на страната и почти несъществуващото национално достойнство  и в двата случая беше отразено в пасивната реакция на българите.

Преводът на статията би имал и друго неоценимо значение: политиката на Европейският съюз към Израел и Близкия изток се различава чувствително от тази на САЩ. Като граждани на този съюз българите би трябвало да са запознати много добре с тези разлики.