Конституционният съд узакони иманярството

Няма как по друг начин да бъде определено безобразието, сътворено от конституционните съдии по искане на националния омбудсман Гиньо Ганев. Те обявиха за противоконституционни текстовете от Закона за културното наследство, които императивно изискваха собствеността върху антични ценности да се доказва с официален документ, а онези, които не могат да представят такъв, да бъдат само “държатели” на антиките – без право да ги изнасят и продават.

Справедливостта изисква да отбележим, че не всички са били безусловно съгласни. Петима съдии: Румен Янков, Владислав Славов, Емил Танчев, Пламен Киров и Благовест Пунев, са изразили особени мнение. Според Румен Янков  например  “конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и за съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал“. Само че де го моралът и здравият разум, когато на сцената играе парата – и то парата на най-богатите българи? И както някога същия този съд посече единствения гласуван от парламента лустрационен текст – този в Закона за банките и кредитното дело, който не позволяваше лица, свързани с Държавна сигурност, да участват в ръководствата на български банки – пряко следствие от което бяха кредитните милионери и банковия банкрут на България – така и днес реши спора между културата и парите в полза на последните.

С което Васил Божков – Черепа и Димитър Иванов – Гестапото могат да се поздравят: тяхната дълга и оспорвана битка срещу държавата е спечелена. Могат да се поздравят и техните добре платени “експерти” – като академик Светлин Русев например, който в атаката срещу този закон стигна дотам, че възропта срещу собствената си партия и срещу съответния партиен и държавен ръководител Сергей Станишев, задето бил допуснал такова безобразие.

Победата между впрочем бе предизвестена: още преди това решение депутатите от ГЕРБ Даниела Петрова и Павел Димитров внесоха проектозакон с идентични изменения – и не друг, а самият министър на културата Вежди Рашидов, подкрепен от своя безпортфейлен колега Божидар Димитров, се обявиха категорично за падане на ограниченията върху собствеността на културни ценности от национално значение в закона. Което впрочем не е за чудене – като се има предвид, че тъкмо Божидар Димитров уреждаше изложби и издаваше от името на Националния исторически музей “официални документи” за колекциите на олигарсите, придобити по незнайно какъв начин – във всеки случай не от археологически разкопки.

Решението на Конституционния съд узаконява именно тази колекции – някои от които на стойност стотици милиони. Те вече придобиват и ще придобиват легитимност с помощта на обикновен документ за покупко-продажба, който може безпроблемно да бъде осигурен – или дори без него, просто по давност на придобиването.

Всъщност решението на Конституционния съд по същество представлява амнистия за реално извършени престъпления: тъй като тези ценности, които по стойност и значимост конкурират или дори превишават съхраняваното от държавата културно наследство, просто няма как да са били придобити по легитимен път: няма случай, в който например някой музей да е обявил официално за продан златен царски венец или златен ритон. Намиращите се в тези колекции антични предмети не фигурират в нито един археологически дневник – и следователно са резултат от иманярски набези. Както самото иманярство, така и търговията с придобити по този начин предмети подлежи на наказателна отговорност – която Конституционния съд с лека ръка отменя.

След това решение олигарсите са с развързани ръце: могат спокойно да изкупуват иманярски ценности и да легализират своята собственост върху тях, оформяйки придобиването им чрез фиктивни договори за продажба. Могат да излагат на показ своите коблекции, да ги изнасят и да ги продават – никой не може да им попречи да разполагат с тази си криминално придобита собственост така, както намерат за добре. Несъмнено търсенето на антики ще се повиши – а щом има търсене, има и предлагане. И ако олигарсите получават легализация, то иманярите получават пазар за своята дейност – която несъмнено също ще се разраства – вероятно докато изцяло подмени и без това издъхващата поради хроничен финансов дефицит археология.

И когато това се случи, не би било зле уважаемите Конституционни съдии да продължат стореното на ползу роду. Защото – макар да обитаваме бъкащи от антични ценности земи, техните находища едва ли са неизчерпаеми. Един хубав ден всички тракийски могили ще бъдат разровени и всички златни съкровища – усвоени, та да красят офисите и бюрата на родолюбиви богати българи.

Добре е овреме да се помисли как този пазар и този важен клон от българската индустрия да се разшири – да му се даде нова насока и перпспектива. Затова господа конституционните съдии биха могли да се съберат отново – и да разпрострат своите амнистии върху придобиването не само на движима, но и на недвижиме културна собственост. Тогава нищо няма да попречи примерно на Пловдивската община да продаде приналежащия й амфитеатър, а на Георги Гергов – да купи същия и да си отдъхва насред него – в тога и под балдахин, в компанията на хетери и фолк-диви.