Двете галерии

Съществува втора разработка, параленна на скандалната „Галерия” – съобщи Иван Костов в качеството си на председател на комисията за контрол на ДАНС. С което официализира един добре известен на медиите факт: че тази „Галерия”, по която бяха следени контактите на политици, депутати и журналисти, както бивши и настоящи служители на тайните служби, е всъщност продължение на друга една, започната от МВР – и също свързана със съдържанието на сайта „Опасните новини”.

Според Костов започната от вътрешното ведомство разработка е прехвърлена по-късно в ДАНС, като във връзка с нея са подслушвани издателите на в. „Уикенд”, както и журналист от изданието. Бил е оказван натиск върху журналисти и бизнесмени, които са били привиквани на „профилактични разговори”, на които са искани обяснения за определени действия и публикации – метод, който дори терминологически се свързва с Държавна сигурност. Добре известни са имената на поне двама от „профилактираните” – издателят на „ Frog news” Младен Мутафчийски и главния редактор на същото издание Огнян Стефанов – който седмици по-късно бе жестоко пребит от неизвестни и до днес лица.

Според Костов и двете галерии са развивали дейността си по един и същ формален повод: жалбата на близкия до БСП оръжеен търговец и някогашен издател на „Дума” Петър Манджуков. Той се бил оплакал, че е оклеветен в „Опасните новини”.

Тази дребна подробност обаче повдига поне два въпроса. Първият: според Яне Янев, също член на оглавяваната от Иван Костов комисия, паралелната „Галерия” е водена от отдел „Тежки престъпления” в МВР. Пита се: откога клеветата е станала тежко престъпление за вътрешното ни ведомство – и по силата на кой член от НК може да бъде третирана като такова. Или може би само някои изречени по високопоставен адрес клевети могат да бъдат третирани наравно с убийствата? Има определен процесуален ред, по който се процедира, когато някой подаде частно-правна жалба за оклеветяващи го твърдения – и този ред не е от компетенциите на „Тежки престъпления”, нито пък от компетенциите на МВР – да не говорим пък за институция като ДАНС, която отговаря не за клевети и за вестникарски писания, а за националната сигурност на България.

И това е още един интересен въпрос – по какъв начин написаното по адрес на Петър Манджуков в сайта „Опасните новини” застрашава националната ни сигурност? Има един единствен възможен отговор, при който написаното в „Опасните” да се окаже от компетенциите на ДАНС – ако е не клевета, а истина. И тъй като патосът на разработките е точно в противоположната посока, съвсем очевидно е, че и при реалната, и при паралелната „Галерия” някой е нарушил процесуалния правов ред, свързан с действията във връзка с една частна жалба за оклеветяване – и този някой би следвало да понесе съответната отговорност.

Вторият: няма никакво обяснение за това защо в центъра на разработката са попаднали издателите на „Уикенд” и техни журналисти. Манджуков се е оплакал от „Опасните новини”, а не от „Уикенд”. Пита се тогава каква е връзката между анонимния електронен сайт и най-тиражния вестник в България. Такава връзка наистина има – но тя не е свързана с този оръжеен търговец и следователно не може да бъде породена от неговата жалба. Всъщност „Уикенд” има твърде различен тематичен обсег от „Опасните новини” – една единствена тема е обща и за двете издания: и тя е темата, свързана с личния живот на президента Първанов.

Най-жълтият текст в „Опасните” е статията „Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка”, в която се разказва за потреса на медицинския екип на президента, установил заболяването, и за това, че всъщност държавния ни глава се заразил, докато бил на лов някъде в Старозагорско, когато гардовете му били изпратени да доведат въпросната девойка, с която имало предварителна уговорка за интимната среща. В „Уикенд” не се говори за никакъв трипер и никакви ученички, но пък в няколко статии обилно се коментира личния живот на президента – като се посочват поименно негови любовници и се цитират техни изказвания. Като се има предвид тиража на „Уикенд”, в пъти надвишаващ  този на ВАЦ-овите вестници, подобни публикации биха могли да донесат сериозни неприятности на всеки държавен глава – пък бил той и родното Гоце.

Поради което никак не е чудно, че българското МВР и службите за сигурност са прилепили ухо върху разговорите на издатели и журналисти от жълтото издание, търсейки начин да ги „профилактират” и да предовратят бъдещи публикации от подобен род. Нужен е бил само повод – който, разбира се, да няма нищо общо с президента – и вероятно някой е подшушнал на ядосания от „Опасните” Манджуков, че ако подаде жалба не в съда, а в МВР, на нея ще бъде обърнато подобаващо внимание.

Разбира се, това е само хипотеза. Но доколкото става дума за единствената тема, обща и за двете следени издания и свързаните с тях контакти – твърде вероятна хипотеза. Така може би е започнала едната „Галерия”, продължила по-късно в другата „Галерия” – с толкова криволици, нео-кадесарски сокаци и алогични ходове, че накрая се е получил лабиринт, в който безследно са изчезнали и честта, и достойнството на българските специални служби.