Какво да правим, ако тръгнат да падат ?

­„Когато па.., когато па.., когато падне БКП... „Сигурно сте чували това парче на Васко Кръпката. Съвсем наскоро той отново го изпя на един от протестите пред парламента. Колкото и страно да ви звучи, за мене този кратичък текст – само два куплета – е един от крайпътните знаци на неписания Закон за движението по време на прехода. Казвам знак, и то предупредителен, най-вече заради втората част на куплета, а именно „..не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мене”. Ей, богу, готов съм да напиша цял трактат. Не за друго, а защото колчем пъти БКП се килне, все сме си отдолу. Т.е. все сме си изненедани. Справка: 1990 и 1997-ма.

По тази причина напоследък живо ме интересуват исканията на студентите, програмите на десницата и дори дискусиите на Зелените. Чета и се питам какво правим, ако се килне и дори тръгне да пада онова, което наричаме „олигархично управление”, „фасадна” демокрация. Има два начина да постъпим. Единият е да послушаме съвета на Васко, да се отместим ловко и да оставим миналото в праха. Нека се валя там като статуята на Ленин на някогашния едноименен площад в София и който ще да си я носи където си ще. А пък ние да си почнем от самото начало. Другият е, да бъдем изненадани, да останем затиснати, да отместваме бавно и мъчително с години онова, което смятаме за труп. Докато най-сетне схванем, че тежестта е непосилна и че трупът мърда и налива бузи в розово и дори в червено.

Блогът на Пламен Даракчиев - http://www.plamski.net/