АКО ПРОДЪЛЖИМ ДА УДРЯМЕ КЬОРАВОТО, НЯКОЙ ДЕН КЬОРАВОТО ЩЕ НИ УДАРИ

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ В края на миналата седмица на събор в търговищкото село Славяново бе обявено създаването на нова партия, която се нарича “Мюсюлман-демократичен съюз”, въпреки че българската Конституция забранява създаването на партии на етническа и религиозна основа. Новата формация е инициирана от двама братя – Али и Юзеир Юзеирови, станали известни по-рано със създаването на хуманитарната организация “Български червен полумесец”, както и с издигането на паметник “в памет на всички, които са загинали по тези земи”, паметник, доминиран от полумесец, в който е вписан кръст.

Пред медиите двамата братя обявиха, че имат вече събрани 2 800 от необходимите за регистрация в съда 5 хиляди подписа. Твърди се, че в устава на партията е записано, че тя е “сдружение на личности, приели моралните и етичните норми на исляма като начин на живот”. Също – че в основния си документ партията поставя за цел промяна на Конституцията, която да обяви България за “двунационална държава”.

Последваха остри реакции от страна на практика на всички основни политически сили. Националистическите партии като “Атака” и ВМРО излязоха с декларации, а от ВМРО дори казаха, че ще организират поход на свои членове до Славяново, за да разрушат паметника. Яне Янев, лидер на “Ред, законност, справедливост” определи новата партия като антиконституционна и каза, че тя е заплаха за националната сигурност, като призова прокуратурата да се намеси. Лидерът на ДСБ Иван Костов пък заяви, че създаването на  “Мюсюлман-демократичен съюз” е кьорфишек, но, както и повечето от останалите политици, заподозря като инициатор за това Движението за права и свободи в опит да ескалира етническо и религиозно напрежение в страната, за да извлече свои политически изгоди. Лютви Местан категорично и официално, от парламентарната трибуна, отрече ДПС да има каквото и да било общо с новата формация и също я нарече антиконституционна и проводник на радикален ислям.

Министър-председателят Бойко Борисов каза, че е разпоредил спецслужбите да проверят новата партия. Районната прокуратура в Попово веднага  образува досъдебно производство и започна проверка, но, доколкото стана ясно – не за незаконност на самата партия, а за “наличието на незаконен софтуер и незаконна ислямистка литература в сгради, собственост на братята Юзеирови”. В сряда през нощта пък в частния имот в село Славяново, където е издигнат, бе съборен спорния паметник, с аргумента, че е “незаконен строеж”. 

- Пламен, да започнем от въпроса наистина ли новосформиращия се “Мюсюлман-демократичен съюз” нарушава Конституцията и представлява ли това реална заплаха за етническия и религиозния мир в страната? 

- Преди да ти отговоря конкретно, Фили, искам само да вметна, че за мен е много интересно кой точно и по какви критерии ще отсъди дали дадена ислямистка литература е законна или не. Въпросът е изключително сложен, може би дори по-сложен от онзи, който от десетилетия измъчва цялото човечество – къде свършва еротиката и къде започва порнографията…..

Не по-малко сложен обаче е и въпросът за нарушението на Конституцията. Да, еднозначно погледнато, в нея има текст, който забранява създаването на партии на етническа и религиозна основа. Оттам нататък обаче започват проблемите. Например – в страната отдавна има няколко, макар малки, макар може би никому неизвестни, но регистрирани все пак от съда политически формации с имена, в които присъства уточнението за религиозна принадлежност – партия християн-демокрация, християн-социален съюз и други подобни. Това с пълно основание води до въпроса защо за едни може, а за други – не. Отговорът, че едните са християни, тоест, наши хора, за които си знаем, че са мирни и добри, а другите – мюсюлмани, които сами по себе си са зловещи, защото може да ни спретнат терористични атаки, а дори и нещо още по-лошо, веднага води в други измерения на разговорите за човешките права и основните свободи, за демокрацията изобщо и кой как я разбира в България.

Правозащитникът Йонко Грозев вече заяви, че по принцип член 11, ал. 4 в българската Конституция противоречи на международното право, защото според него дадена организация може да се забрани само ако е антидемократична, поставя си за задача разрушаването на конституционния ред и пропагандира насилие.

Дали подобни неща има в Устава на “Мюсюлман-демократичния съюз”? Твърде съмнително е, но по-точно ще се разбере, след като приключи започналата вече проверка на партийните документи.

Експертът по етнически и религиозни въпроси Михаил Иванов пък припомни, че в българския правен мир има вече две тълкувателни решения на Коституционния съд, според които партия на етническа и религиозна основа е онази, която е затворена за представители на други етноси и религии. Според него случаят обаче не е такъв, защото сред учредителите на Мюсюлман-демократичния съюз освен турци, има и християни, както и роми, и помаци.

Разбира се, аз не съм специалист по конституционно право и не мога да отсъдя категорично кой крив, кой прав. Задавам си обаче простия въпрос – ако партията не беше сложила отпред това “мюсюлман”, а се казваше просто “Демократичен съюз”, какви аргументи щяха да се търсят за нейната незаконност?

Не знам, Фили, колко от нашите слушатели помнят, но Движението за права и свободи в самото си начало имаше по-дълго име. То гласеше “Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България”. Чак по-късно, за да се избегнат излишните съдебни разправии, които следваха политическите атаки срещу ДПС, то остави в Устава само първата част. Така че едва ли точно името и едва ли точно формалното нарушение на Конституцията в случая са най-важното нещо. На мен ми изглежда по-важен въпросът дали съзнателно или не тази партия насочва – чрез името и някои свои действия – към мюсюлманска принадлежност, тоест, дали и доколко това е съзнателна провокация.

В интерес на обективността ще кажа, че вчера за такава възможност заговори дори президентът Георги Първанов. В интерес на субективността пък ще добавя, че според личния ми опит, когато той споменава думата провокация, особено във връзка с етнически и религиозни теми, човек винаги трябва да има едно на ум.   

- Пламен, така или иначе, като казваш “провокация”, неизбежни са въпросите от кого и с каква цел? 

- Ще се опитам да обобщя няколко интересни мнения по този въпрос, Фили. Например журналистът Гасан Насър, който живее в България и е специалист по ислямски въпроси смята, че всъщност братята Юзеирови се опитват директно да правят бизнес чрез политиката. Той бе цитиран от в. “Стандарт” да казва, че тяхната активност в случая е ясна оферта към ислямистките проповеднически централи, които са силно обвързани и с ислямската финансова система. “От кьорфишека с новата мюсюлманска партия всеки ще удари търсената печалба – казва Насър и добавя: – Националистите ще посочат с пръст опасностите, ДПС ще демонстрира умереност и европейско лице, а специалните служби ще покажат, че не спят.”

Антонина Желязкова, известен специалист по етнически и религиозни въпроси,  обобщава, че създаването на Мюсюлман-демократичния съюз е функция от три главни фактора – кризата в Движението за права и свободи, липсата на конкретни политики на другите партии към малцинствата, както и търсенето на алтернатива от самия електорат на ДПС.

Според споменатият вече експерт Михаил Иванов, от много години мюсюлманите в България се намират в здрав капан. От една страна те са под властта на ДПС, което им внушава страхове, а от друга – тези страхове се потвърждават от външния натиск на партии като “Атака” и “Ред, законност, справедливост”. Иванов призова също управляващата партия ГЕРБ да заяви ясно “собствените си принципи, приоритети и цели на една етническа политика”, като добави, че незаявяването им ще създава и в бъдеще благоприятна почва за възникване на напрежение.

Политологът Антоний Гълъбов в своя статия също разглежда темата ако не като директна провокация, то като много силно предизвикателство пред новото управление на Бойко Борисов. “През изминалите години посттоталитарната олигахрия консолидира своето влияние върху държавното управление и днес е готова да мутира или да търси път към споразумение с новата власт, но не и да се откаже от стратегическите си интереси” – пише Гълъбов, като завършва с извода, че “истинското бойно поле, на което трябва да гарантира стабилността на управлението си ГЕРБ, е в преразпределението на икономическите сфери на влияние след изборите.”

По всичко личи, Фили, че като цяло политическата класа в България за пореден път ако не провокира директно, то поне се опитва да използва подобни ситуации на принципа “всяка коза за свой крак”. Очевидно никой политик не изпитва, а и няма защо да изпитва, реален страх от учредяването на поредната незначителна партия, която ще изчезне веднага, щом вестниците спрат да пишат за нея. Очевидно е обаче също, че политиците съзнателно внушават страхове в обществото. И очевидно е, че те не се интересуват от истинските измерения и дълбочините на въпроса за положението на етническите и религиозните малцинства в страната. Не се интересуват от човешките съдби, които стоят зад /или може би пред/ този въпрос. Наблюдавам това специфично тяхно поведение вече поне 25 години и макар да съм наясно, че когато обобщава, човек често греши, ще продължа да смятам и да говоря така, докато някой не демонстрира истински пример за обратното.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/