Няма димна завеса без ( контрабанден) огън

Не ми е интересен сюжетът, в който министърът на финансите Дянков и министърът на икономиката Трайков едва ли не се били хванали за експертните перчеми в битка за това точно колко да се увеличи акцизът върху цигарите.

Дянков е в ролята на лошото ченге спрямо пушачите, производителите и вносителите на продукта, защото иска максимума. Пледира за цели 50 на сто скок на цените на отровния продукт, който храни икономиката със стотици милиони.

Но не е чак толкова лош Дянков, че да не бъде подкрепен от добрия голям премиер Борисов. Той взе неговата страна и дори обеща солидарно да се трови по–малко с цигари.

Трайков се изказа за поне наполовина по-малко оскъпяване на доброволното тровене с цигари. Иначе щял да бъде отровен животът на споменатите производители и вносители.

Не се наемам да бъда съдник. Като човек, който си позволява нахалството да не е палил цигара през живота си, съвсем не ставам за арбитър. Ако питате такъв екстремист, като мен, още вчера трябва да бъдат забранени цигарите.

Но ми е интересен аргументът, който просветва като огънче от цигара в тъмна нощ: контрабандата с цигари. Големите вносители заплашили, че рязкото вдигане на цените вещае 40 на сто по – голяма контрабанда в сектора! Направо звучи като научно обоснована кражба в особено големи размери, която възпитано се обсъжда в салоните на корпоративно – властовите дворци!

Без притеснение, досущ като пушенето на (уж) забранени места, заплахата от контрабандата се спряга като реална макроикономическа величина. Включително в коментарите на анализаторите, мобилизирани от телевизиите да обсъждат атрактивния (уж)дуел между двамата министри. Самите те, министрите, впрягат този фактор в обосноваването на своите позиции.

Това е признание за безсилие от страна на държавата. Контрабандата се схваща като природно бедствие. Като свлачище. Порой. Земетресение. Горски огън, който и премиер с пожарникарски опит не може да овладее. Щом имало по-високи цени на търсена стока, щяло неизбежно да има и още по – успешна контрабанда.

Момент! Ако жените ви стават все по-атрактивни, ще се примирите ли, че вероятността да бъдат изнасилени расте и че нищо не можете да направите срещу това? Едва ли. Защото ви засяга лично, а не някаква си абстрактна държава.

Говорим за порок, канцерогенен за държавата и доверието в нея. Ако контрабандата е калкулирана като толкова значим „данък безсилие”( като ракова зараза), нека нашите избраници ни го съобщават в предизборната си платформа.

Нещо като ( наложеният ни от европейските разпоредби) надпис с предупреждение за вредата от пушенето върху кутиите с цигари, но отпечатан върху избирателните урни : „ гладувайте за нас, макар и да не е опасно за луксозния живот на контрабандистите”.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/