ДАНС бил политическа полиция

Вицепремиерът Цветан Цветанов е бил обект на внимание на НСС и ДАНС от момента, в който е влязъл в политиката – съобщава самият той в отговор на въпрос на Mediapool. Вътрешния министър не уточнява периода, в който е бил наблюдаван от службите, но може да се предположи, че става дума за времето от 2005 г. нататък – когато той напусна МВР и стана столичен зам-кмет по сигурността: сиреч за целия мандат на управление на тройната коалиция.

Изводът на потърпевшия е категоричен: по време на предходното правителство службите за национална сигурност са се превърнали в "политическа полиция". Цветанов е разпоредил проверка, която да установи на какво основание е разработван от НСС и защо ДАНС е продължила тази разработка. Както е известно, агенцията бе създадена, за да се грижи за националната сигурност на страната ни, а не да следи прохождащи политически фигури – каквато беше Цветанов по времето, по което се е превърнал в оперативно интересна фигура за българското контраразузнаване.

Има една подробност обаче, която някак си не се вързва с политическия пейзаж и с огромните институционални и медийни усилия, хвърлени от новото правителство с цел да се дискредитира ДАНС и да се отнемат неговите властови ресурси в полза на по-близки до управляващите структури от системата на МВР – като например  НСБОП. Когато един вицепремиер и министър на вътрешните работи обявява, че централната тайна служба в държавата се е превърнала в политическа полиция – това е едно твърде сериозно обвинение.

В случая освен сериозно то е и напълно справедливо – само с една малка корекция: ДАНС не се е превърнала в политическа полиция – тя просто е замислена като такава – и още със самия си старт функционира като инструмент за разчистване на политически сметки.

Първият прецедент в това отношение беше  дискредитирането и отстраняването на основния политически опонент на Сергей Станишев – вътрешният министър Румен Петков. И никак не е случаен фактът, че тъкмо Алексей Петров, който организира фаталната тайна среща с „братя” Галеви, се оказа по-късно сивият кардинал в агенцията – и реалният човек на премиера, контролиращ изпълнението на всички мръсни политически поръчки.

След това – агенцията е инструмент при разчистването на сметките на Сергей Станишев с други недоволни от неговото управление в БСП – и също евентуални негови конкуренти, способни да оспорят лидерския му пост – като Таняна Дончева например, чиято политическа кариера бе съсипана тъкмо покрай започнатата в ДАНС подписка и свързаните с този скандал съмнение, косвено потвърдени и от Петко Сертов – че именно тя е била къртицата на Огнян Стефанов в ДАНС.

След това: агенцията е използвана и за париране на неудобни и опасни за правителството медийни изяви. „Профилактирането” на Огнян Стефанов, осъществено персонално от Алексей Петров и Велин Хаджолов – седмици след което журналистът бе жестоко пребит от неизвестни лица, е най-типичния, но не и единствен пример в това отношение.

След това: за обуздаване на инцидентни недоволници в редиците на коалиционните партньори – като министър Николай Василев, чийто бунт срещу срамната правителствена сделка с Ирен Кръстева получи като ответен удар започване на разработка срещу него в ДАНС.

След това: за създаване на ефективни скандали, захлупващи свързаните с правителството скандални ситуации и отвличащи общественото внимание – такива бяха скандалите около Мургина, свързани с необходимостта НАП да бъде взета на „ръчно управление” от БСП – предвид предстоящите избори и необходимостта от пълнене на черните партийни каси, както и дърварските арести в Рибново – един скандал, който освен всичко друго гарантира и стопроцентова мобилизация на електората на Ахмед Доган.

След това: ДАНС беше използвана като инкубатор за политически Франкенщайни и манифактура за моделиране на подставени политически субекти – случаят с Яне Янев и РЗС е типичен – не случайно Румен Овчаров съвсем директно зададе въпроса каква е била ползата от това политическо моделиране, като включи в обсега му и „Лидер” на Ковачки.

И най-сетне: съвсем наскоро новият шеф на митниците ген. Ваньо Танов потвърди отдавна витаещата хипотеза, че ключови фигури от агенцията са съпричастни към контрала над контрабандните канали – открай време използвани като основен източник за политическо финансиране – за съжаление на само от БСП.

При толкова много прецеденти, потвърждаващи тезата на Цветан Цветанов, че става дума не за агенция за национална сигурност, а за възраждане на политическата полиция, би било редно да се вземат някакви мерки, за да не се случват в бъдеще подобни прецеденти – и да се потърси отговорност от лицата, които са допускали и осъществявали подобни несвойствени и направо незаконни действия и разработки.

Първото е обещано: според вицепремира ДАНС ще бъде реформирана, а не закрита. Остава да се отговори и на един простичък въпрос: как? Политическата полиция има определени традиции и генезис в недалечното ни минало – и те са свързани с Държавна сигурност. Единственият начин да се гарантира, че агенцията ще се реформира по начин, който да гарантира, че никога повече няма да изпълнява функциите на политическа полиция, е да се прекъсне тази кръвна връзка – сиреч да бъде проведена лустрация спрямо работещите за нея офицери и агенти. Не се предвижда подобно нещо обаче. Което е най-малкото странно – след като такава мярка вече беше приложена спрямо участващите в комисии народни представители.

По отношение на второто обаче нещата куцат по особено драматичен начин. Не само че не се търси и няма да се търси отговорност от тези, които са допуснали една агенция за национална сигурност да изпълнява политически поръчки на управляващите – ами точно обратното: бившият директор на агенцията е възнаграден за това богоугодно дело с дипломатически пост в Солун. Тук трябва да подчертаем едно: новото правителство, в което г-н Цветанов е вицепремиер, ревизира дипломатическите назначения на своите предходници, направени в последния момент и очевидно сръзани с политически конюнктурни съображения. Едно от много малкото изключения при тази ревизия беше назначението на Петко Сертов като консул в Солун.

И тогава какво излиза? Че да изпълняваш политически поръчки и да играеш ролята на политическа полиция не е срамно, а напротив – похвално дело, което следва да бъде възнаградено със съответното номенклатурно назначение. Добър пример за сегашното ръководство на ДАНС, няма що!