Какво да правим с тези, които профукаха нашите милиарди?

Въпросът е основателен. Защото тъкмо за милиарди става дума – и тъкмо за нашите. За досегашните ни пари на данъкоплатци, окрадени и безжалостно профукани – но и за бъдещите такива, за онези, които ще изплащат пак като български данъкоплатци нашите деца и нашите внуци. Са ли тези апаши, които и днес твърдят, че нямало за какво да се срамуват от своето управление (както и го каза в прав текст Сергей Станишев), просто едни нехайни и разсеяни люде, които по чисто невнимание не са си направили добре сметките и са прахосали тук някой милион, там някой милиард (и пак по случайност или от чисто невнимание са си гласували Закон за амнистията, оправдаващ съответните им безобразия) – или са просто една банда от добре организирани наследствени крадци с повече от столетна традиция – изпратена да опоска държавата ни от един мафиотски картел със седалище: Кремъл, Червения площад?

Това е въпросът, на който трябва да си отговорим. Или по-точно въпросът, отговорите на който получаваме всеки ден, но отказваме да ги чуем. Ето поредният и последен пример в това отношенвие.

Загуби в размер на два милиарда лева е претърпяла България в резултат на договорите за доставка на природен газ с “Газпром”, подписани от тройната коалиция – съобщи председателят на икономическата комисия Мартин Димитров по националното радио. Става дума за новия договор, подписан от Румен Овчаров по искане на Сергей Станишев – за който единственото, което се разбра тогава, бе че е много печеливш за България и че ни гарантира стопроцентово доставките на стратегически важната енергийна суровина.

Всички конкретни параметри на въпросния договор останаха зад онази “завеса на секретност”, която според Мартин Димитров е била спусната над всичко свързано с енергетиката по време на предишното управление. Пред тази завеса – и достъпни за хорските уши и очи – оставаха само лъжите. Като например следните, изговорени от същия този Р. Овч. в парпламента по време на парламентарния контрол – на трети октомври 2008 г.:

“Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г. С това приходи за страната ни над 4 милиарда лева. Този договор и документите към него гарантират доставките на руски природен газ в количества каквито България заяви до 2030 г. България е една от трите държави, които имат такъв договор. /.../Този договор ни освобождава от клаузата „Тейк ор пей” и от 4 милиарда потенциални санкции върху България. /.../ България е единствената държава в момента, чиято транзитна такса се увеличава всяка година за хиляда нормални кубически метра на 100 км. Всяка година - с инфлацията в Европейския съюз. Преди това 20 години стоеше такава, каквато е – 1,67, а сега вече е 1,73, а догодина ще бъде най-вероятно 1,78.”

И прочее, и тъй нататък. Когато става дума за защита на интереси – особено пък на руските интереси в енергетиката, никой не може да лъже по-убедително и по-многословно от един комунист. Какви са руските “гаранции” за доставки на природен газ българите изпитаха на свой гръб през януари 2009 г., когато останаха без парно в най-студените зимни дни; а доколко въпросният договор изобщо е търговски пролича по това, че България не получи нито лев компенсации от руската страна – въпреки че икономиката ни губеше от газовата криза по сто милиона на ден.

Как този договор ни освобождава от клаузата “Тейк ор пей”, личи по настоящите щения на руската страна да я приложи спрямо България. Може би транзитната такса плавно се увеличава с по няколко цента на година – само дето Овчаров пропуска да спомене, че преди неговия договор – и преди сродния по фанфарност и калпавост договор на Евгений Бакърджиев – тази цена е била чувствително по-висока, каквато е между впрочем и в нормалните търговски договори за подобна услуга.

Но не е нужно да дискутираме лъжите на Р. Овч. в енергетиката – те са ясни. Да се надяваме, че и ошфорните му банкови сметки ще станат ясни – колкото и да твърди, че не било забранено човек да има банкови сметки в ошфорни държава. Че не е забранено, не е – само дето министърът е публична личност и цялото му имущесктво барабар с банковите му сметки се вписва в публичния регистър всяка година: не е известно прочее Р. Овч., енергиен министър в двете правителства, сътворили най-големите безобразия в България, да е вписвал някога такива.

Проблемът обаче е другаде. Както става ясно – газовият договор носи на страната ни не четири милиарда приходи, а два милиарда загуби. Също както и АЕЦ “Белене”, която според цитираното изказване на Овчаров сме щели да строим с въпросните спечелени от газта милиарди, струва не четири милиарда евро, а десет милиарда.  Тези загуби едва ли се дължат на “небрежност” и едва ли подлежат на амнистия.

И също така едва ли ще открием въпросните милиарди в ошфорните сметки на Овчаров – там вероятно се търкалят само някакви пършиви комисионни. Очевидно сключвайки тези енергийни договори – и той, и неговия шеф Станишев, да не говорим пък за техния инициатор и публичен протагонист Първанов, са работили срещу своя народ и в полза на интересите на чужда държава. Това деяние между впрочем фигурира н НК и се наказва с най-тежките присъди от Наказателния кодекс.

Въпросът е не е ли вече време правителството, прокуратурата и съда да престанат да се гъбаркат и да изпълнят своите функции. И ако не са готови да го направят, може би би трябвало всеки съзнателен български гражданин да заведе частно-правен иск срещу Сергей Станишев като основно материално-отговорно лице – и срещу негови министри, когато носят конкретни вини, както е в случая – за разхищението на неговите пари като данъкоплатец.

Основанията: тези пари са взети от вашия джоб и пак вие ще ги изплащате – и вашите деца също. Прост пример: ако твърдението на Мартин Димитров е вярно, от него излиза, че тройната коалиция ви е бръкнала в джобовете – в джобовете на всеки от вас – и е измъкнала оттам по около 270 евро: от джоба на всеки българин – от стареца до пеленачето. Прочее сметнете си сами с колко сте завлечени по казуса с АЕЦ “Белене”. Ако това го направи някой обикновен крадец, няма ли да потърсите правата си в съда? Да, нали? Защо тогава се колебаете да го направите, когато това го прави държавата?

Да, сигурно съда ще се мотае, ще търси начини и формули да не приема вашите жалби. Но засипете ги с няколкостотин хиляди такива, образувайте паралелен граждсански процес срещу виновните при максимално възможната публичност – и ще видим дали на главния прокурор ще му е толкова лесно да се прави на ударен, а на всичките там отговорни фактори – включително и новите министри – да се правят на разсеяни и да се задоволяват с безобидна медийна шумотевица.

Мога още отсега да ви кажа: няма да им е толкова лесно. Нищо не е лесно за властниците, когато имат граждани срещу себе си. Но граждани, не поданици.