Японска история с българско продължение

Бившият японски министър на финансите Шоичи Накагава е бил открит мъртъв в леглото в дома му в Токио, съобщават японски медии, като цитират градската полиция, предаде Ройтерс.

Бившият депутат от Либералнодемократическата партия подаде оставка като финансов министър през февруари след като бе принуден да отрече, че се е появил пиян на пресконференция на Г7 в Италия.

БГНЕС припомня, че на пресконференцията в Рим на 14 февруари Накагава изглеждаше не особено адекватен и сънен, главата му отвреме-навреме клюмваше към гърдите, а говорът му бе завален и объркан. Набеденият в пиянство Накагава посочи обаче, че причина за оставката му е “неудовлетворително здравословно състояние” и че “впечатлението за опияненост” е било създадено от ефекта на силната доза лекарства срещу настинка, смяната на часовите пояси и умората от 15-часовия полет от Япония до Италия.

Аз пък искам да припомня и друго. За случая с японеца писах през февруари поради нещо дразнещо за всеки, който има сетива да го усети в „превод на български”. Наши медии тогава страхотно се забавляваха с нещастието на Накагава. В най – гледаното време държавната телевизия му посвещаваше откровен журналистически кикот в ефир.

Колко жестоко буквална се оказа в случая поговорката за вдигането на нож срещу…няма да я изпиша докрай от уважение към починалия.

Смехът на колегите по негов адрес нямаше да е нищо друго, освен лош тон може би, ако не беше едно съвпадение – „японското падение” се случваше по същото време, когато премиерът Станишев защити своя финансов министър Орешарски от журналистически въпрос за неговата евентуална оставка по повод оставката на неговата подчинена Мария Мургина от шефското място в Националната агенция по приходите ( НАП) поради корупционен скандал в нейното ведомство.

Станишев нарече на практика журналистите „глупаци”, защото му задавали глупави въпроси ( като този за оставка на Орешарски). За работата на един министър се съдело по неговия успех ( какво там значи някаква си корупция), отсече премиерът тогава.

На кикотещите се колеги в ефира на БНТ това не им се видя нередно. Предпочетоха здравословно да не забележат, че попадат в графата „глупаци” по скалата на Станишев.

По същото време тогава във в. „Труд” се появи дописка, в която най-сериозно обясняваха, че японците само могат да ни завиждат за финансовите резултати ( а при наистина драстичната за Япония икономическа криза премиерът на страната беше предложил на МВФ помощ от 100 милиарда долара, за да крепи икономиките да други държави – дали пък няма да се окажем реципиенти!).

Като прескочим няколко месеца, пред нас оживява телевизионната картина как Орешарски прескочи до Министерския съвет, за да застане пред камерите редом с Бойко Борисов и да ревизира някои от собствените си твърдения за големи финансови успехи. Няма да е много учудващо, ако бившият министър прескочи и на някой нов пост щом е прекрачил границата на гордостта си и е демонстрирал готовността си да се подчини на новия властелин на държавата.

Сега японският министър е намерен мъртъв при неясни обстоятелства. Няма да спекулирам дали се е самоубил, което е допустимо предположение при липсата на данни за насилие по тялото му и при демонстрираното от него силно чувство за чест, когато подаде оставката. Може просто смъртта му да е естествена – както е естествено в Япония опозорените властници да се признават за такива и да напускат постовете си.

Само ще кажа, че междувременно страхотно „успешните” ни управници станаха за смях на изборите и смехът по техен адрес вече е позволен. Но са си живи и здрави.

Ха, ха, ха- много е смешно, нали!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/