ПАМЕТНИК ЗА ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ

На хора с хайдушки настроения това им се вижда прекалено, така както им се вижда, че циганин разбира от демокрация колкото папата от Галилей.  Чули ли сте изобщо някога нещо за цигани през комунизма? И ако сте чули нещо, какво друго освен че живеят ей там, в гетата, в циганските гета, в смрадливите цигански гета на расистка комунистическа България, затънали в мизерия като в катрана на ада!

Ах, тази българска  чувствителност, така изпъчено наметнала червеното знаме на комунистическия расизъм! Да можеше така  циганите да изчезнат някъде, например в Гърция, в Италия, в Испания, в Белгия или в Англия и ние, българите, да си останем чисти арийци, без гета, без турци, евреи, гагаузи, черкези и другата там азиатска паплач! По всички правила на антропологията можем и да им мерим черепите, да им гледаме очите, ушите и носовете и  цвета на кожата, преди да ги изритаме вън от България!  Ето тогава ще можем само ние да слугуваме на Европа, да мием чинии, да гледаме деца, да берем ягоди, но без циганите. Ето това е то постижение!

Паметник за християни и мюсюлмани? Пита ли някой защо все пак толкова много  мюсюлмани  са останали,  когато цялата турска войска, администрация и чорбаждилък са се повлекли на юг, изоставяйки балканските територии на Отоманската империя през Руско-Турската война в 1878? Не ги ли е било страх от българите? Не ги ли е било страх от отмъщение? Разбира се че ги е било страх и разбира се че е имало отмъщения. Но това, което комунистическите  историци не съобщават,  е че нито страха, нито отмъщенията са били толкова страшни, нито българите са били такива омразници. По думите на Мехмет Али Паша, приел исляма елзасец, чието християнско име е Карл Дитрих: «...Ще спомена само Добруджа, където много села и град Шумен имат мюсюлманско и християнско население, които живеят мирно и  без едните да мразят другите. Мюсюлманите също така пият вино и не уважават Рамадана. И двете общности  и техните свещеници не знаят нищо повече от кръста и Аллах, но това не ги прави по-малко честни хора».

Българите явно са забравили, че преди Освобождението са живеели в покрайнините на много градове и села, така както след освобождението живеят циганите. Те очевидно са забравили също, че след изселването на турците те са заели техните къщи, конаци и дюкяни в центъра на същите тия градове и села, така както сега циганите заемат села и градчета след изселените българи-гурбетчии.

Тия мюсюлмани, които са останали, са знаели много добре  че в Турция не ги чака нищо по-добро, но са знаели и нещо друго, много по-важно – това че са родени в България и не искат да я напуснат, защото им е  родина. Пуста родина, пусто отечество! Може да изглежда странно, но  и за турци, и за българи, и за цигани това е България. Но не, ние българите си искаме Българията само за нас! На нас циганите и турците ни се виждат  крадци, мръсници, врагове! Така са ни промивали мозъците в продължение на половин век. И никой не обелва дума за гнойния цирей на комунистическото наследство, чийто узрял връх е едно ченге  със заличени 36 страници от досието си! Само за петдесет години тоя комунизъм създаде най-големия хайдутлук известен в историята на страната. Хайдутлук, от който изчезна държавната хазна и мина в ръцете на най-изпечените търгаши, контрабандисти и търговци на оръжие, лицемерни и подли до степен да лъжат съдии в очите, да убиват журналисти и да разиграват демокрация – всички до един комунисти. Сравнете ги с какъвто искате друг  успешен бизнесмен, мошеник, търгаш или контрабандист и ще видите, че всички те са жалки пред финансовата вакханалия, която те разиграха за последните двадесет години.  Всички тези българи, които пищят срещу циганската и мюсюлманска напаст  не се и сещат, че това става пред очите им и че тоя цирей още не е изрязан от тялото на България, така както трябва да се реже чумав цирей – дълбоко до месо.

Паметник на мюсюлмани и християни?

Да видим какво е мнението на руския писател Достоевски, който е съвременник на Карл Дитрих – Мехмет Али Паша за положението в България: «Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание? Това бяха първо  кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Пламенни гласове, искрени, пълни с негодувание. Тогава бяхме тръгнали, както знае целия свят, да спасяваме угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Тогава вестниците предвиждаха, че «навлизайки в България ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население». Та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните. И изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичко по три православни църкви на една джамия! А ние ще се бием за вярата на поробените!    «Как смеят!» - казаха веднага някои освободители с пламнали от обида лица. «Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво и даже май не ни се радват! Разбирате ли, не ни се радват! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!...»

И понеже говорим за паметници, не можем  да подминем Захари Стоянов: «С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1928 и 1854 Русия опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Стара Загора, Сливен, Разград, Варна и т.н.?...»  

Какво знаеш ти, драги българино, за палежите и разрушенията на Русия в България? Какво знаеш ти и за тия четири военни кампании на Русия, завършили между другото с позорни загуби за агресора? Как гнусно се повтаря историята с Русия още от времето на Светослав Киевски и неговите касапски походи във византийска България!

«Русия – продължава Захари Стоянов – нашата фатална освободителка, покровителка, славянсмката, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Лошо нещо било Московлука... То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци съвременници на Екатерина, на Александър Първи и на Николай, които ни говореха: «Ще плачете за зеленото парцалче!»(турското знаме – бел. авт.) Царуването на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти»...

 Силни думи, неподходящи за последователите на движения като «Кръв и чест»! И понеже думите наистина са силни и засягат не само хайдушки настроени българи, но и всички нас барабар с циганите, да поставим въпроса по друг начин:  «На кого вярвате повече – на господин Достоевски,  Мехмет Али Паша и  Захари Стоянов, от една страна,  или на историка Гоце Първанов и неговите БАНаджии?

Паметник на мюсюлмани и християни? Не е важно дали са го издигнали, кога са го издигнали и кой го е издигнал;  важното е че някой го е бутнал през нощта - не през деня, а през нощта. Като наследник на парче от Отоманската империя с всичкия й мурафет и етническо наследство, господин Бойко Борисов и Сие може да направи много повече за мини-империята си ако открива паметници, а не ако събаря. Двамата цигански братя от Славяново му сочат пътя по много по-държавнически начин, отколкото неговите нощни кафяворизци – полумесеца и кръста заедно, и то завинаги. Кой знае – един ден може да му просветне, че  в България може да има и умни цигани! Кой знае!