Московските заеми и тяхната цена

Случката би била смешна, ако не беше натоварена с трагична историческа памет. Съдете сами: руският вицепремиер и министър на финансите Алексей Кудрин потвърждава готовността на Москва "да разгледа възможността за отпускане на заем на България". Прави това не отдругаде, а от столицата на нявгашната Отоманска империя, с която Русия е водила война под благовидния предлог да освобождава българите – и с реална цел да стъпи на Балканите чрез своя си Задунайская губерния. Паметливите вероятно ще си спомнят, че оттам се обади и Путин със заплахата, че ако се туткаме още, свидния му “Южен поток” може да ни заобиколи, минавайки през южната ни съседка.

Как отговориха българските държавници на този щедър изблик на широката руска душа, чийто исторически стимул е несъмнено българо-съветската дружба “от векове за векове”? “Не сме искали заем от Москва” – коментира лаконично икономическия министър Трайчо Трайков. Финансовият министър Симеон Дянков беше по-словоохотлив, но не по-малко категоричен – той заяви, че страната ни не може да се нагърби с изплащането на такъв заем, нито дори да се натовари с издаването на държавни гаранции за кредит, независимо дали е криза или не. И припомни, че въпросният легендарен заем има всъщност тригодишна “неуточнена предистория”.

Премиерът Бойко Борисов запази стратегическо мълчание. Основателно: както други си говорят направо с Бога, той си говори направо с Путин. С черен пояс на кръста. По-точно – и двамата с черни пояси, като едни истински мъже.

Случката е наистина нечувана: “велика” Русия, силно загрижена за съдбата на славявските си братя по кръв и по сърп и чук, иска да даде щедър заем на малка България, та да си построи въжделения АЕЦ и да стане енергиен център на Балканите. Малка България го не ще. И се прави на тапа: не сме искали такъв заем. Дали пък Кудрин не е изпил премного водка предишната вечер, та му се е привидяло такова искане?

Изпил-неизпил, казното съвсем не е случайно недоразумение. Неговите думи са послание, което може да бъде разчетено така: искали сте. Може да не сте го искали вие, ама България го е искала. За нас няма значение дали вие управлявате, или товарищ Станишев – както на 9-ти септември 1944 г. нямаше значение дали правителството ви е обявило война на Хитлеристка Германия, или не. Искате или не искате, заем ще има. АЕЦ “Белене” ще се строи. И толкова.

Това е само първото, най-примитивното послание, което може да се разчете зад съзнателното заличаване на границата между старото и новото правителство на България. Целта е другаде – да се постави правителството на Бойко Борисов в пълна и окончателна невъзможност да ревизира проекта за “втора атомна”, а покрай него и другите енергийни проекти. Защото с това заявление голямото лицеприятно основание да откажем “Белене” – че нямаме нито пари, нито мегдан да си позволяваме подобни харчове – отпада като съображение, годно за медийна употреба.

Пари има, казва Кудрин. Нищо, че искаме за тях държавна гаранция. Нищо, че лихвите по заема ще са по-високи от паметника на съветската армия в София. Нищо, че 3,5 милиарда не стигат, че трябват десет, а може би и повече. Вие почнете централата, ние ще ви дадем пак. Срещу дялово участие или отново срещу заем с държавна гаранция – ще видим. Тогава няма да има как да мърдате – прекалено много пари ще сте прахосали вече, за да може да се откаже кое да е вашо правителство. Ще бъдете наши длъжници – и ще ни плащате не само във финансово, но и в политическо изражение.

Обявяването на въпросната руска готовност да се даде заем за АЕЦ “Белене” е коз в ръцете на истерясалите руски резиденти, които се опитват да съхранят влиянието на братушките и статуса на руски “Троянски кон” за България – въпреки загубата на руската партия в България – БСП. Дава се възможност на родното Гоце, на Сергей Дмитриевич и на Р. Овч. да отворят една уста: дават ви пари, а вие зорлем ги не щете, кой ще понесе отговорността за пропиляните досега (от нас) милриард и половина, за онзи милиард, който фигурира като неустойка в подипсания (пак от нас) договор, за пропуснатите ползи (тези на Русия – за сметка на българските потребители на електроенергия)?

И най-сетне: казването на Кудрин не е изолирано казване. То си има и съответния интернационален контекст: представя Русия като добрия дед Мороз, който раздава подаръци – и чрез това раздаване разделя добрите от лошите. Сърбия е добра – ще получи подарък. Украйна обаче не е добра – и ще получи комбинация от три пърста с доминация на средния. Съща и Белорус – искали, моля ви се, последния транш от заема си не в рубли, а в евро. Отде накъде? Че те са си наши...

И в това раздаване на подаръци България се оказва в графата на добрите. Все още. С едно намигане: внимавайте, санким, да не изпуснете питомното.

Казусът АЕЦ “Белене” предстои да бъде решен – но вече има знаци за това какво решение ни чака. Знаците са: мъжкият разговор между Путин и Бойко Борисов в Полша, където двамата мъжаги с черни пояси май се разбраха. И посещението на Шматко, който след разговор с шматкавите си домакини обяви на всеслушавние и без да бъде опроверган от никого: руските енергийни проекти ще ги бъде. И трите. Някои от тях ще бъдат пришпорени.

От което следва едно: никой от държавните ни мъже не е намерил кураж да откаже. Да каже “не” на проектите, гарантиращи на България единствено руска зависимост и профукване на българското бъдеще под формата на нови многомилиардни заеми.

Може би горното изречение трябва да бъде коригирано. Защото щом не са намерили този кураж, никой от тях не е мъж – та ако ще и десет черни пояса да е препасал.