В БСП започна голямото вадене на кирливи ризи

Копроматната война на “Позитано” е в разгара си: двамата Руменовци срещу Сергей Станишев. Някога бяха един срещу друг, сега не са. Сега са рамо до рамо срещу лидера си, който в епохата на Голямата Триглава Ламя успя да ги пожертва вкупом – нищо, че из червените кулоари се шегуваха, че били негови регенти.

Сега си го връщат. Тъпкано. Той също им го връща. Още по-тъпкано.

Така е било винаги, когато се отвори възможност за смяна на караула в столетницата. Има обаче известна разлика в сравнение с други подобни случаи – например когато червените другари крояха шапката на Станишевия предшественик Жан Виденов. И тогава страстите бяха нажежени до краен предел, и тогава из лявото политическо пространство свистяха компромати – и за хлебната криза, и за кръга “Орион”, и за откраднатите от Чорни милиони, с които другарите си учредиха банка. Това от едната страна – срещу Виденов. Срещу Луканов пък се пускаше воня на газ: зер той се оказа родния предшественик на  Шрьодер в пост-политическата си кариера, като стана шеф на “Топ Енерджи” – и се сочеха връзките с любимата му “Мултигруп”. Резултатът от цялата тази патаклама беше, че Виденов подаде оставка, но – за негова чест трябва да го кажем – не допусна Андрей Карлович да изпълни московската заръка и да остави “Газпром” да положи ръка върху българските газопроводи. (Естествено, за неизпълнените поръчения на ГРУ и КГБ си има и съответните наказания – и някой услужливо изпрати Андрей Карлович в отвъдното.)

Сега обаче ситуацията е малко по-различна. Виденов се провали и имаше достойнството да подаде оставка след провала си, Сергей Дмитриевич обаче няма това достойнство. Иска да си седи и да си лидерствува – въпреки че с по-голям успех и от своя предшественик завлече партията си на дъното. Поради което в дневния ред на предстоящия червен конгрес няма точка, която да предполага избор на нов лидер.

Всички червени знаят, че трябва да има. Някои по-отговорни другари пък искат да има, за да могат да лансират себе си или своите протежета. Поради което страстите се нажежават, а компроматите преливат през ръба на “Позитано” и се разтичат навън.

И при скандалите около бламирането на Виденов разни секретни информации на разни тайни служби – и за кръга Орион, и за произхода на парите в БЗПБ – изпълзяха в медийното пространство, но все пак бе спазено някакво приличие при ваденето на мръсните ризи: вадеха се такива от периферията на политическия скрин, за да може и след компроматната война да има някаква що-годе приемлива за червените бабички партия.

Сега не е така. Сега вътрешнопартийното омаскаряване е минало всякакви граници на приличието, било е всякакви рекорди. Чрез компроматите, които плъпнаха този път, вече не обслужващите лица и “кръговете от фирми”, а самите водещи политици се показват в такава светлина, че ако на редовия българин му е останал малко ум в главата, никога няма и да помисли да гласува за БСП.

Между многото компромати казусът с Румен Петков е много интересен и – бих казал – емблематичен – както и физиономията му е емблематична за душевния мир на партията, в чието правителство беше вътрешен министър. Някак си не му потръгна в регентството на този плевенски герой – и беше напъден от малчугана, над който трябваше да опекунства. Още когато напускаше МВР, каза в прав текст, че е паднал в жертва на приятелски огън от страна на своите съпартийци.

Проблемът е, че приятелския огън продължи – с особена ожесточеност при всеки опит да се разплати с душманите си със същата монета. Той беше първия, който след изборите обяви, че трябва да бъде избран нов лидер на БСП. В отговор: не друг, а самият Куйович (помните ли сакралното Руменово изказване за “Куйович, Муйович, Уйович?) изтърси в съдебната зала, че разследването срещу него е започнало,  след като спрял да плаща на Румен Петков и бившия главен секретар на МВР Валентин Петров.

Румен Петков продължи да упорства, в резултат на което се появи една справка, която по негови думи била поръчана от Цвятко Цветков, подготвена от от бившия служител на МВР Пламен Папалезов и предназначена за Сергей Станишев. Справката на практика допълва и разгръща скандалните случаи, заради които се наложи Румен Петков да се раздели с поста си на вътрешен министър. Прави го обаче с такъв размах и мащаб, че не оставя камък върху камък не само от и без това срутения авторитет на Румен Петков, но и от този на самата партия. От нейното съдържание става видно, че:

-         Вътрешният министър е отговорен за прикриването на престъпни схеми от винпром “Пещера”, най-големия производител на алкохол в България, за източване на ДДС и неплащане на акцизи: чрез внесени от Турция фалшиви бандероли – като според справката загубите за държавата от тази дейност се измерват с огромната сума от 1 200 000 000 лв. Винпромът е плащал на главния секретар на МВР Валентин Петров по 25 000 лева месечно, а на самия вътрешен министър е предоставил голяма сума като спонсорски акт – по-голямата част от която той задържал за себе си.

-         Румен Петков е имал четири задгранични срещи с Младен Михалев – Маджо, и е провалил планираната операция за неговия арест от сектор “Убийства” на СДВР през 2006 г.

-         Провалил е разработка срещу Красимир Метанов и други лица, свързани с Маргините, за контрабанден трафик на гориво и пране на пари. След провала началникът на отдел “Вътрешна сигурност” Диян Ненов и кръг от оперативни работници решават да приложат “байпас” – сиреч да заобиколят Валентинт Петров и Румен Петков, продължавайки разработката със санкцията на главния секретар на МВР ИЛия Илиев – и провеждат успешно операция, при която са установени фирмите на Метанов, направен е обиск и е иззета информация за източване на ДДС: в резултат на което – след доклад лично до Румен Петков, Диян Ненов е заплашен заради проявеното своеволие, а Илия Илиев е освободен.

-         На среща в ресторант “Монтерей” Любен Гоцев остро и грубо е укорявал Иван Драшков и Румен Петков (“безпаментно пиян” – както е характеризирано състоянието на вътрешния министър при този разговор в справката), че не са направили нужното, за да назначат неговия човек Веселин Марков като шеф на Дирекцията за финансови престъпления – което според него би бил най-сигурния нечин за постигане на “контрол върху фирмите”.

-         По инициатива на Румен Петков в ГДБОП е формирано нерегламентирано звено за проследяване и издирване, като за целта се прехвърлени оперативни работници от ДОИ-МВР. Звеното се е занимавало с издирване на информация за лица и фирми, свързани с Бойко Борисов – и с други задачи от подобен порядък.

И още подобни, и тъй нататък. Плюс една характерна подробност: този прелюбопитен документ е изтекъл до всички основни медии, но единствено електронното издание e-vestnik  си позволи да го публикува (виж статията на Иван Бакалов, препечатана в рубриката “Хроника на нашите дни”). От тази справка става ясно едно – че тези, които управляваха страната ни от името на тройната коалиция, не са изобщо политици, а престъпници с бели якички. Както и че партията им не е партия, а банда. Убедете се сами:

PS: Препечатваме тази справка от e-vestnik, тъй като за нейното съществуване беше споменато вече многократно в медиите, без обаче да бъде публикувано нейното съдържание. Според Цвятко Цветков тя е изготвена с помощта на служители на МВР, които са искали да предупредят премиера за корупционни прецеденти, заобикаляйки тогавашното ръководство на МВР, разтворило чадър над същите - и предадена лично от него на бившия министър-председател Сергей Станишев, като във връзка с нея е започнато и разследване в ДАНС, от което обаче няма резултат. Смятаме, че българските граждани трябва да бъдат информирани, когато става дума за корупционни скандали от такъв порядък.

Разбира се, изнесените в справката данни подлежат на проверка - и се надяваме прокуратурата и органите на МВР да предприемат такава. От същата имат интерес всички свързани със случая лица - включително и сегашния премиер, който също е упоменат между политическите фигури, спонсорирани с големи суми от Винпром "Пещера" - при това не сега, а преди март 2008 г., когато е изготвена и предадена справката.

Изглежда обаче, че нейното публикуване и предизвикало "жега" в това предприятие, известно иначе най-вече със своята "мека топлина". Броени часове след като публикувах тази справка, са успели да издирят мобилния ми телефон - и служител на "Пещера" ми се обади с настояването да излича справката от своя сайт - като поиска личен разговор и не пропусна да спомене, че имали някакво "добро предложение" за мен. Сигурно предложението му наистина е добро, като се имат предвид реализираните според справката подобни "предложения". Само дето не са познали в случая - аз не съм за продан, за разлика от Иван Иванов и подобни. И по-влиятелни от тях са опитвали да ме подкупват, но не са успели.

Налага се да им напомня, че въпросната справка съществува, е обект на обговаряне от страна на медиите, и е адресирана не до друг, а до бившия министър-председател. Нейната достоверност е от компетенцията на разследващите органи - фактът за нейното съществуване обаче, както и правото българските граждани да бъдат информирани относно нейното съдържание, е от компетенцията на медиите. Или поне на тези от тях, които имат кураж да го направят. Ако някой е несъгласен с нейното съдържание, би трябвало да отнесе тези си несъгласия към изготвилия справката Пламен Папалезов, предалия същата справка Цвятко Цветков и нейния адресат Сергей Станишев, който очевидно я е прочел, но не е направил нищо, за да провери изнесените в нея данни за корупция на най-високо равнище.

Няма как да не добавя обаче, че силно се съмнявам в невинността на "Пещера" АД във връзка с този казус. Най-малкото защото пак през март 2008 г., когато е датирана публикуваната тук справка, до медиите достигна друга една такава, съпроводена с диск, съдържащ направени със СРС записи. Към половината от тях бяха между Иван Иванов, зам. директор на ГДБОП, и служители на винпром "Пещера" - включително с Атанас Иванов Петров, един от неговите собственици. Тези разговори имаха определено корупционен характер: например от тях ставаше видно, че срещу определено заплащане Иван Иванов е предупреждавал за "жега" в складовете на винпрома - най-вероятно за акции, свързани с търсене на фалшиви бандероли. По случая беше започнато следствие, а Иван Иванов беше арестуван.

Тази справка, която тогава разтресе държавата и стана една от основните причини за оставката на вътрешния министър Румен Петков, сто процента потвърждава свързаните с винпром "Пещера" данни, изнесени тук. Достатъчно е да си спомним само последните редове от нейните 20 страници и да ги сравним с данните от настоящата справка. Тези редове бяха следните:

"След като гореизложената информация беше предоставена, за сведение, на Министъра на вътрешните работи и на Директора на Генерална дирекция "Полиция", Иванов и приближените му лица изхвърлиха телефоните си.

Фирма "Пещера" АД е ощетила държават с над 1 млрд. и 200 млн. лева невнесени акцизи. Бандеролите за алкохолните продукти на фирмата се отпечатват в република Турция. "Пещера АД е основен спонсор на БСП, предизборната кампания на Президента Първанов, министър Румен Петков, както и на други високопоставени лица и служители в МВР (Главен Комисар Валентин Петров по непотвърдени данни получава заплата от тях в размер на 25 000 лева месечно.)

Лобито, гарантирало сигурността на "Пещера" АД, включително и министър Румен Петков, стоят зад компромата срещу бившия Главен секретар на МВР Илия Илиев.

След назначението на Валентин Петров за временно изпълняващ длъжността Главен секретар на МВР, както и съхраняването на Иван Иванов за зам.директор на ГДБОП, кръгот около "Пещера" АД ще предприеме мерки по компрометирането и уволнението на всички служители, взели участие в разследването. Обсъдени са варианти за смяната и пенсионирането на ръководителя на отдел "Вътрешна сигурност" в МВР.