Бойко Борисов в борба със самия себе си

В момента Бойко Борисов няма с кого да се бори освен със самия себе си. Не си спомням друг министър-председател да се е радвал на такъв медиен и политически комфорт. Как и защо бодигардът на Живков и Симеон стана такъв любимец на медиите е тема за дисертации, тук само си струва да отбележим, че откакто Борисов е премиер, започнаха да го венцехвалят дори контролираните от Ирена Кръстева вестници.

Политическият му комфорт ще продължи дотогава, докато той е атакуван само отляво. Със закачките помежду си Бойко Борисов и Сергей Станишев се опитват отново и отново да преиграват предизборния си дуел, защото е от полза и за двамата. Като постоянно атакува БСП, Борисов се стреми да се задържи на вълната, докарала му 40% подкрепа на изборите. За Станишев пък това е начин да втвърди апарата и твърдото ядро и да спечели вътрешната битка в БСП. Гладиаторската схватка между настоящите и бившите управляващи всъщност е един взаимно изгоден медиен спектакъл.

Така управлението на ГЕРБ се очертава като безалтернативно (доколкото БСП не е алтернатива за поне 80% от българите). За това много помага и "Синята коалиция", която с поредица от малки стъпки и една голяма (отказа от участие в изборите за кмет на София) е на път да слезе от политическата сцена. Вярно, трудно се излиза на една сякаш предварително обречена битка, но в политиката, ако не воюваш, т.е. не се бориш за доверието на избирателя и не участваш в избори, значи просто те няма.

В тази ситуация Борисов трябва да се бори единствено със себе си, по-точно с образа на онзи Бойко Борисов, който спечели изборите на 5 юли. Тогава

ГЕРБ разби и противници, и прогнози, предлагайки 2-3 прости неща

1. Спиране на корупцията и възмездие за крадците.
2. Връщане на доверието на европейските институции и размразяване на еврофондовете.
3. Прекратяване на съмнителните сделки от "Големия шлем" на президента Първанов.

Хората гласуваха за онзи Борисов, който им обеща тези неща. И сегашният Борисов ще трябва да намери начин да обясни защо обещаното се изпълнява, ама не съвсем.

Лидерът на ГЕРБ стана заложник на собствения си героичен образ, изваян в предизборната кампания. Именно затова Бойко Борисов не спира да говори. Опитва се да замазва пукнатините между опозиционния си образ и сегашните си действия. По точка първа, възмездието за крадците, си беше изначално ясно, че Борисов обещава неща, които зависят основно от правораздавателната система. Седмици наред беше дискутиран прословутият закон за амнистията, за да се изтъкне "обективна" причина за забавянето на възмездието. Създадоха се специални парламентарни комисии, ежедневно текат сензационни разкрития на новите министри за зулумите на предишните... Лошо няма. Само не се вижда единственото, което парламентарното мнозинство може да направи, ако иска правораздавателната система да заработи – законови промени, реформа на системата. Впрочем много характерно за управленския стил "Борисов" е

насищането на медийното пространство

с изказванията и хрумванията на министрите и самия премиер, докато парламентът сякаш отсъства.

По втората точка – връщането на европейското доверие, нещата сякаш вървят най-добре. Размразени бяха средства по някои програми, но дали това е началото на отпушването или само тактически ход от страна на Брюксел е рано да се каже. Със сигурност отпушването на фондовете ще стане със създаването на ефективни, прозрачни и надеждни, поне в очите на проверяващите, процедури и механизми, а не с импровизации и словесни жестикулации.

По отношение на енергийните проекти с Русия е най-ясно видимо смекчаването на позицията. Бойко Борисов и ресорните министри вече не говорят принципно против АЕЦ "Белене" или нефтопровода Бургас – Александруполис, а единствено искат предоговаряне на някои условия. Тече пазарлък уж някакъв с руската страна, но това е по-скоро бавене на топката, за да се наклони общественото мнение в полза на проектите. Безспорно икономическият разчет е изключително важен в случая и действията на министър Трайков изглеждат далеч по-адекватни от тези на предшествениците му. Проблемът обаче не може да бъде разрешен единствено на експертно икономическо ниво. Просто при такива проекти

не всичко може да бъде точно калкулирано

Освен икономически аспект тръбопроводите и атомната централа имат и екологически и политически аспекти. Рисковете от екологична катастрофа и зависимостта от Русия не могат да бъдат пресметнати колко точно струват. Без политически избор и воля, само с бакалски сметки, работата няма да стане. Т.е. проектите може да тръгнат, но Бойко Борисов няма да може да се скрие зад експертите, а ще остане в историята като политика, осъществил "Големия шлем" на Първанов.

Всъщност деполитизирането на публичния дебат, свеждането на проблемите единствено да експертни калкулации е последователна стратегия на Бойко Борисов, която той засега успешно осъществява с младите професионалисти от екипа си. На практика това е римейк на 2001 г., само че с доста по-добър режисьор и артисти. Поне засега публиката и кинокритиците го харесват. Имат си и обяснение - уморило се било обществото от политика, време било за прагматизъм...

Само че култивирането на политическа апатия не е безопасно занимание. В българската история след всеки опит за "надпартийност" накрая на власт идват комунистите. Дано сега да е по-различно.

От: http://dnevnik.bg/