Оперативно интересна държава

Като чета новините за обвинени или осъдени „звезди” на криминалния небосклон в чужбина, свързани с България, направи си мисля, че в борбата срещу престъпността сигурно има не само „оперативно интересни лица” ( повечето от научиха този поетичен термин от устата на бившия шеф на МВР Румен Петков), но и оперативно интересни държави. За съжалени изглежда нашата държава е такава в очите на някои свои посестрими.

Нямаше да се влияя от мнението на някакви си чужденци, ако то не съвпадаше с…нашето. Какво струва например зле прикритото британско презрение към ефективността и справедливостта на българския съд, демонстрирано при незачитането му по случая „Шийлдс”, ако и у нас съдът не се радваше на същата, ако не и на доста по-лоша репутация .

Както вече писах, медиите пропуснаха да отбележат една мимоходом подхвърлена реплика на бившия ни премиер Станишев в телевизионно интервю. Той заяви, че не се решавал да съди за клевета определени издания защото знаел как работи българския съд.

А той ли не знае, наистина!?

Оперативно интересни лица, като британския милионер Уорън с богата затворническа биография в момента е заловен да внася от България …кокаин. Не че е произвеждал кока тук. Внасял я в България ( явно мястото е подходящо за депо като едно село без кучета) и от нашата гара разпределителна я прехвърлял за консумация на доста по-богатата британска публика. Изхитрил се е да разтваря кокаина в българско вино и така да го транспортира в големи количества до острова, където го извличал обратно. Докато не го извлекли от дома му с белезници ( нищо , че състоянието му се оценява на 300 милиона паунда, там такива хора са „досегаеми” за закона).

Въпросът за нас, ако оставим настрана самият арест на такъв „тузар” ( което у нас просто не се случва) би трябвало да е: защо изобщо е избрал българската райска земя за тази операция? И как така е изнасял с лекота големите количества наркотик, които явно със същата лекота е внасял в България?

Друго оперативно интересно лице с оперетно поведение по стадиони и от местни медийни трибуни, което загази с правосъдието в чужбина, е фамозната сръбкиня Цеца Величкович. Сега за нея в Белград валят обвинения за широко мащабна престъпна дейност в различни държави, включително в нашата оперативно интересна България.

Праисторическият прототип на българския т.н. поп фолк не веднъж се е извявявала като балканската Мадона у нас, но се оказа, че е имала и друг предмет на дейност – незаконни трансфери на футболисти. Как мислите, дали това е ставало встрани и извън практиката на организираната престъпност в България?

Изобщо не е вярно, че има несъвместимост между „правосъдие” и „българи”. Според в. „24 часа” само в испанските затвори през юни е имало 229 българки граждани и 80 на сто от тях излежавали присъди за трафик и разпространение на наркотици.

Не е много приятна тази тема, но пък е приятно да се види, че България не живее в изолация. Ако не успеем да свършим нещо, други компенсират пропуските ни. Което е оперативно интересен факт за качеството на управленците, които си избираме ( и на избирателите, които ги посочват).

Изводите остават за нас, но и за тях- за чужденците, които ни вършат работата. И нищо чудно, че изводите им са такива, каквито няма как да ни харесат.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/