Трай, Трайко, за зелена трева

Нямали сме особени причини да не продължим проекта „Бургас-Александропулис” – заяви Трайко Трайков, министър на индустрията, енергетиката и туризма. Няма отговор обаче на друг един въпрос: а какви особени причини имаме да го продължим? Освен една единствена, която изглежда тревожи и този министър с подходящо за случая име, и неговия иначе известен с бабаитлъците си шеф – щото Путин е казал така.

Проблемът на Трайко Трайков е, че е изпаднал в тежко институционално раздвоение на личността. По-точно: в тежък конфликт на интереси между ресорите, за които отговаря. Този на енергетиката е в конфликт с този на туризма, а раздвоеният министър се прави на две и половина и се опитва да изглежда цялостен човек.

Причината? Видна е от резултатите на референдумите, които се проведоха в Бургас и Поморие. В случая проекта „Бургас-Александропулис” е оръжието, с което енергетиката може да бастиса туризма. Проектът предполага тръба през България, но и танкери, които ежедневно ще разтоварват нефт пред Бургас – чрез буйове, в открито море. Достатъчно е един от тях да го закъса – заради буря или защото капитанът е гаврътнал повечко водка – за да бъде бастисан целият туристически бизнес по българското Черноморие за години напред.

И отново питаме: защо? Какви особени причини имаме да продължим „Бургас-Александропулис”, подлагайки на опасност най-доходоносния отрасъл от българската икономика – туризма, от който страната ни печели по наколко милиарда годишно? И какви са основанията тъкмо министърът на икономиката да иска това?

Може би основанията са икономически? Ще спечелим безкрайно много пари от този проект – толкова много, че да си заслужава да поемем риска от евентуална (и много вероятна) екологична катастрофа? Отговорът поне на този въпрос е добре известен – единствените сигурни приходи за България от Бургас-Александропулис са транзитните такси, вече договорени и фиксирани: по долар на тон за българското трасе. Или общо 35 милиона долара за година – и то в случай, че по трасето наистина минават по 35 милиона тона нефт годишно.

35 милиона печелба – срещу риска да изгубим няколко милиарда? Срещу риска да пропилеем бизнеса и работните места на стотици хиляди българи, които живят от морския ни туризъм – и чиято съдба зависи съвсем пряко от чистотата на морската вода?

Може би пък пък просто ни харизват тръбата – като Русия и Гърция, които ще спечелят милиарди от нея (Русия ще продава нефта си, а гръцкият флот ще го трансопортира от Александропулис нататък) ни предлагат даром тези транспортни такси: като възмездие за поетите от нас екологични рискове? Не. Проектът струва милиард и половин евро, като полагащите се реципрочно на дяловото ни участие милиони трябва да осигури България. Колко му е – с печалбите по него за има-няма стотина години ще си върнем вложените инвестиции.

При разговорите, които Бойко Борисов проведе с Путин в Полша, точно това беше проекта, за който той доста категорично постави въпроса за екологичните рискове и недоволството на живеещите по черноморието българи. Сега се оказва, че тази принципна позиция е била въздух под налягане, просто медиен балон, който да крепи вярата на наивниците, че родният чернопоясник се е опънал на руския такъв. Няма такова нещо – стана ясно още с пришествието на Шматко, покрай което се видя българският резил, видя се малодушието и маловерието българско – видя се, че държавниците ни просто се шматкат и думата „не” е изчезнала безследно от речника им – заедно с мъжеството на „генерала на народа”. И че сме готови да харижем не кон, а цялото българско Черноморие за руската енергийна кокошка.

Ако си го представим това Черноморие все пак като кон – то трябва да кажем, че в качеството си на колективен образ на гнева на живеещите в Бургас и наоколо българи, този кон е здраво подкован и може да хвърля яки къчове. Със сигурност можем да прогнозираме едно: ако този проект стартира, ГЕРБ ще види на куково лято свой кмет и в Бругас – а и навсякъде по крайбрежието.

Може би затова човечецът на име Трайчо Трайков обикаля около коня с торба зоб и се опитва да го залъже с обещания за широко обсъждане на проекта – с участието на еколози и неправителствени организации. Ще дойдат, ще обсъждат, ще спорят, ще си изговорят недоволството и след това... След това трай, коньо, за зелена трева!

Освен ако черноморския кон не тегли един къч на Троянския такъв – и не накара сгушения в дървения му търбух министър да си трае.